Петролните войни от последните десетилетия вече са в историята, а нестабилността в Близкия Изток става все по-второстепенен фактор при определянето на цената на черното злато. Ако само до преди 10 години войната в Ирак взриви пазарите и вдигна нивата от четири пъти за година, ситуацията, в която е ОПЕК в момента, изглежда доста объркана и несигурна. Лятото на 2014-а се оказа ключов период на понижение до четиригодишното дъно от 79 долара за барел от бенчмарковия сорт Brent.
Кое покачваше цената само до преди няколко години?
Основният фактор беше страхът от изчезване на определени количества от международните пазари. Обяснението на популярен език е следното - в период на военен конфликт на територията на една или друга страна се приемаше тезата, че петролодобивът в света работи с пълен капацитет. С други думи, това, което се произвежда от една група страни, се консумира изцяло от друга група държави. Когато в някоя от тези държави има нестабилност или вътрешна или външна заплаха, към икономическата стойност на един барел се прибавя "допълнителен дивидент - риск" заради страха на клиента, че евентуално доставките могат да спрат или намалеят. В тази ситуация всички купуваха колкото е възможно повече петрол на по-висока цена. Ето защо войната в Ирак и санкциите срещу Иран поддържаха цените високи в продължение на години. По правило това най-силно се усещаше в Европа, защото този континент има най-малки запаси.
Кое променя картината?
Доставките на петрол все по-малко зависят от тази схема. От момента, в който Барак Обама влезе в Белия дом, Съединените щати започнаха да свиват все повече вноса на петрол, а производството от собствени находища бележи рекорден бум. От друга страна, след Арабската пролет през 2011-а в икономиките на засегнатите държави се появи остра нужда от по-големи приходи, с които да бъдат покрити нарасналите социални нужди. По правило тези милиарди идват с повишение на цените на техния най-ценен актив - петролът.
Светът обаче е прекалено различен от представите на петролните шейхове. Повишението на цените, което те се опитаха да предизвикат, доведе до покачване на квотите на страните-производителки извън ОПЕК и спад в цените на международните пазари. "Това е добра новина за страните, които внасят петрол, но лоша новина за държавите, които изнасят. За нас следва затягане на коланите", написа през седмицата Мохамед Аш-Шабут, бивш главен редактор на правителствения иракски ежедневник "Ас-Сабах".
Цифрите показват, че през октомври предлагането е достигнало 94.2 милиона барела, от които страните от ОПЕК са доставили около 30.6 милиона. Всичко друго е от алтернативни доставчици.
Реакцията на Саудитска Арабия също издава несигурност. В момента износът на саудитски петрол бележи рекордни спадове и е едва около 6,6 милиона барела дневно. От август до началото на есента, Рияд реши да намали своето предлагане с почти 900 000 барела на ден в неуспешен опит да задържи цените високи. В същото време актуална теория на конспирацията гласи, че тези събития са част от целенасочена стратегия за финансово изтощение на Русия под диктовката на Вашингтон.
В подобно твърдение обаче логиката е само частична. От една страна, по признания на официални лица като финансовия министър Антон Силуанов, цитиран от РБК, понижаващата се цена на петрола е причинила поражения за руската икономика между 90 и 100 милиарда долара от началото на годината. Но в същото време американската икономика също търпи загуби, защото възходът на шистовата революция се нуждае от високи цени.
Какво ни засяга това?
Тези глобални процеси оказват влияние върху живота на всички ни. Свикнали сме и най-малкото повишение в цените на горивата по бензиностанциите у нас да води със себе си моментално покачване на цените на всичко. Тогава е логично да се запитаме - защо животът ни не става по-евтин с поевтиняването на горивата? Истината е, че борсовите цени на петрола са само един от компонентите в ценообразуването на крайните продукти, които зареждаме в колите си.
Логиката, че щом цената на черното злато е загубила 27% от стойността си само за пет месеца, следователно бензинът трябва да падне под 1.90 лв/л., просто не съществува. Или така поне искат да ни накарат да вярваме.
Как се образува цената на масовия бензин /А-95/?
Едва около 40% от стойността му се определя от котировките на петрола и цели 44% от таксите, акцизите и ДДС. Останалите компоненти са разходи за добив, съхранение, преработка, транспорт и т.н. Тоест, ако искаме още по-евтини горива, това най-вече зависи и от волята на държавата да намали някои от тежестите върху петролните продукти. Дали това може да се случи?
*Коментарът на Светослав Иванов е публикуван в новия брой на списание „LIFE”
