От утре се връщаме на работа. Животът продължава с нормалния си ритъм. Какво научихме и какво ни предстои през следващите 12 месеца?
Поука първа - премиерът е станал мълчалив. Да видиш или чуеш Бойко Борисов се превърна в рядкост. Нова медиина стратегия или премиер, който вече мери думите си, усещайки че цялата власт не е в ръцете му? Имаме цяла година, за да разберем.
Поука втора - политическото инженерство е мъчна и неблагодарна работа. Филмът „Странният случай с Николай Бареков”, който накрая се превръща в политическо бебе, е пример за това, че дори и многото пари не гарантират политическо бъдеще. Барековото преждевременно остаряване трябва да служи и като сигнал за хората, които влязоха в парламента с него - че палачинката не може да се върти вечно.
Поука трета - Клишетата за красивите жени рухнаха. Вече клишето, че щом една жена е хубава, значи не е умна, е заменено от това, че щом една жена е хубава и е мисис, дали е умна е последният проблем.
И поука четвърта - не трябва да се заблуждаваме, че дори и новите заеми по външния дълг ще са последни. Нито, че няма да се появят нови дупки тук и там. Или както казва Димитър Пенев, когото обичам да цитирам: „Никой да не се качва, преди да е дошъл автобусът".
