Недостижимо

Съединението и неговата защита представляват една голяма българска победа на смели политици, смели военни и обединени хора, които показват на света, че са народ. Встрани от патетиката, която неизменно кънти на днешния ден, има няколко исторически факта върху които е хубаво да помислим особено днес.

Знаете, че България е била разделена от чужди хора, водени от чужди интереси. След като се обединява, страната ни е атакувана от съседна Сърбия. И тук идва часът на доброволците, на народа, който трябва да покаже, че е обединен не само на думи.

За броени дни в армията се вливат хиляди младежи, студенти, които пристигат от чужбина. Абсолютно спонтанно, без никакво участие на властта. Първите доброволци, които тръгват от централна България, са учениците от Габрово. Занятията в Априловската гимназия са прекратени с решение на учителите, а родителите на по-големите момчета се събират, за да ги пратят на фронта. Историята пази свидетелства от тази среща на родители, учители и ученици. В едно от тях пише:

„Въ 4 ч. следъ пладне ученицитѣ се събраха въ училището. Говориха трима ученици, които изтъкнаха колко е голѣмо значението на тази постѫпка въ очитѣ на народа”.

Записват се всички ученици от 7-ми клас и по-големите от по-долните класове. Заради освободителните войни тогава учениците са били по-големи с 3-4 години от сегашните. Така към защитата на Съединението поемат младежите от Габрово, водени от своя учител Вълев, за да се срещнат с хиляди като тях. Във всеки град ги посрещат просълзени хора. Така за няколко дни момчетата се превръщат в мъже. В битката ги повежда лично 28-годишният княз Александър Батенберг. Той язди бял кон и първи крещи: „Атака”. Никой не мисли за смъртта. Много от учениците не се прибират, а Вазов пише „Юнаци, лека нощ”.

Всичко това днес изглежда като от друг свят и за друг народ. Всякакви сравнения с днешния ден биха били проява на популизъм и патетика. Несравнимо е, точно защото изглежда недостижимо. Нещо отминало, което обаче показва колко силни можем да бъдем, ако действаме заедно, водени от хора, на които вярваме.