Има народи и държави, в които на върха на обществената пирамида стоят учени и преподаватели, иноватори и работодатели. Обикновено тези общества са дисциплинирани, уважават законите си и сами изолират тези, които нарушават правилата. Икономиката в подобни държави расте, а населението е образовано.
Обаче има народи и държави, в които на върха на пирамидата стоят мутри с анцузи, престъпници и наркопласьори, биячи и измекяри с лъскави коли на газ, купени на старо от нормалните страни. Обикновено в тези общества цари хаос, а на закона се гледа през призмата на "те на мене ли ше ми кажат".
Виждате ги всеки ден - творенията на 90-те, които в нормалните страни щяха да метат улиците. Те дори вече не са и бивши спортисти, а шумни маргинали с по няколко присъди, които се разхождат на свобода. В криминалните хроники те фигурират с оксиморона "стар познайник на полицията".
Какво означава "стар познайкик на полицията" и защо трябва толкова стари познайници да се разхождат на свобода?
Всъщност тези типове са "стари познайници" на всички нас. Тяхното присъствие е много показателно за нивото на общественото ни развитие, в което все още не правим разлика между демокрация и деградация.
Силата, пехливанщината, тъпоумието срещу интелекта, законността и спокойствието. В нормалните държави първата група лъска обувките на втората, а в ненормалните те са безнаказани и го знаят. Те обичат да демонстрират силата и превъзходството си над спазващите закона и реда.
И дори понякога ги убиват.
