Морето от пластмаса ще модифицира ли генно човечеството? Ще се разбунтуват ли машините за да стане светът машина? Това са темите на другия свят, както и на новите американски и английски сериали. И основният въпрос е пластмасата може ли да има душа.

„В началото бе пластмасата...“, така започва новата Библия, ако химията бъде сведена до познатата на всички дума „пластмаса“. Битката човешкото да оцелее е все по-безмилостна и може би обречена, но показана елегантно, по следите на Стенли Кубрик, Артър Кларк и Рей Бредбъри.

Изкорениха, добре, не вишни, а е една вишна, ЯПОНСКА ВИШНА ПОСАДЕНА ОТ САМИТЕ ЯПОНЦИ В ЕДИН ЕМБЛЕМАТИЧЕН ХОТЕЛ! Този крясък е тих спрямо вселенската тъпота на „изкореняването“. То не е в никакъв случай подсъзнателен опит за откъсване от миналото, унищожение на историята, то е и желание за Палма. Блян по Кан, Монако, Бора Бора и Ала Бала в този софийски юг Лозенец, в който палмите са си у дома.

Х хората не се интересуват от изящни японски рисунки на оризова хартия. Лобстъри на Кроазет, Дом Периньон, un petit calvas и Кохибите на българи и руснаци се преплитат в общ дим на съседни маси. Няма лошо. А палмите могат да бъдат посадени другаде, не за сметка на емблематично дърво. Да, това дърво е емблематично. Освен, че е емблематично, ако Х хората живееха в София, щяха да знаят, че всяка година цъфти красиво и всички го обичаме. Имаме чувства към тази нежна красота така, както Х хората имат към Бентлитата си.

Идиокрацията тласка към авто-репресия. Тя е подтиснато желание за агресия, унищожение. Не на хора, а на все още непосадени палми. Ако е обратното, ще се нарича революция.

Извън парите, които трябва да платят, тежка глоба за Х хората е масовото отвращение от тях. Обявиха в отговор, че ще се прави ремонт, който би могъл да засегне вишната и всъщност е била изкоренена за да бъде запазена. Това изявление казва, че нещо ще се разширява, някакъв ландшафт ще се променя, нещо пълзи към улицата. Точно там улицата е с идеални размери и вид.

Ако има планове за промени, обществото изисква да знае ясно и категорично. Ако ще се правят разширения на градини и обликът на улицата ще се променя, трябва да бъде обсъдено, подлежи на дискусия. Както впрочем абсолютно всичко на този свят. Дискусията е част от демокрацията. Тя пречи на диктатурата на безобразието.

На още стъпала надолу по стълбата на българската деволюция, Благой Джийзъса си прави селфи. Необременен с образованост и интелект футболист, с много гел и татуировки, ще става все по-необременен с образованост и интелект. Какво да се прави. Вече е мега-известен с чегъртането по Колизеума с тъпото си острие.

Чегъртането е зачестило напоследък и в този случай вече е мащабно, чак по световната култура. Благой иска да дамгоса античността с това, което пише най-често – името си, както и инициалите на жена му Есмер. Хубаво име, може би съкратено от Есмералда.

Като Есмералда от „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго. Декорът на романа е един от най-внушителните световни културни паметници за епохата, катедралата „Notre Dame de Paris“. Искал е да запечата събитията и нравите на времето в изключителна духовна среда, независимо дали човек вярва в Бог или не. Да запази идеята за готическата архитектура да не бъде унищожена от новите форми. Думата „ананке“ е старогръцка, Омир я използва в контекста на „битката е необходима“, както и „сила“, а Юго я споменава и като символ на любовта.

В България почти всеки ден се появяват поводи за битки по тази ос, воденето им е изморително, понякога направо досадно, но положението е „ананке“.

Красотата е и любов, и трябва да се пази. Рядка и безценна е като Колизеума. И чегъртането по Колизеума и изкореняването на едната вишна са едно и също. Грубо докосване, нахлуване в лична, принадлежаща на обществото, културна територия. Такива нахлувания неминуемо отприщват обратна агресия. Добрият вкус е полезен за света. Лошият вкус е Х хората да не се опитват да имат общ език с обществото в мястото, което ги е направило така богати, че да не могат без сянката на палмата. Това не е хейт, нито завист, нито нищо лично.

И има отговори на въпросите с които започна текста, и които привидно нямат нищо общо с него, а с някакво съвсем отдалечено за България бъдеще.

Врагът тук е българската версия на пластмасата, която не обучава роботи, а е памет на компютър „Правец“. И не, няма да бъдем погълнати от хуманоиди. Нито има опасност държавата да бъде хакната от армията на „Dark Seoul”, защото няма за какво да го правят. Проблемът е шопската салата в Севърски порцелан със златни ръбове, специална серия на Versace Home. Тук пластмасата така убива.

Но най-големият ад ще е когато в България започнат да се предлагат хуманоидни роботи, защото и те ще станат простаци. Кой ще може да си купи нещо толкова скъпо? Само Х хората и те ще ги научат по свой образ и подобие.

Забравихме да споменем нивото на изказ в обръщението на Х хората до медиите.

„Ананке“. Просто е. Трябва да се научат да дават, което всъщност означава да се съобразяват. Няма друг начин.