Днес е Томина неделя. Не онази библейската, в която Тома Неверни трябвало да види с очите си раните Христови, за да повярва в неговото възкресение, а тази злободневната, в която, с дъх на цъфнали магнолии - лилави и бели, пролетта идва по анцуг.
Тома Неверни бил добър християнин, но не повярвал в чудото, докато не видял белезите на страданието. Защото нищо не се променя без страдание.
В България имаме пълното право да не вярваме на това, което виждаме, защото белези на изкупление просто няма. България кърви от раните на корупцията, докато съдии и прокурори се замерват с обвинения в подкупност, драскайки с нокът по повърхността на масата.
Кой ще чисти системата - би попитал неверният Тома, все още невиждащ ни рани, ни белези.
Главата на Севт III, която от началото на тази седмица е изложена в Лувъра, е по-стара от библейската притча. И парижани ще повярват, че това е българско съкровище. Но и на това събитие намерихме кусури - цяла седмица тук беше по-важно да говорим за кой какво направил при откриването, как го направил, кой бил поканен и кой не, сякаш всеки ден думичките "Българ! Булгар!" ехтят край усмивката на Мона Лиза.
Но така е, когато цъфнат магнолиите - хората се отпускат, разсейват и не им се занимава с битки. Магнолии вместо белези.
