Пловдивското дерби между Ботев и Локомотив във вторник се изигра на някаква странна кална нива, сякаш ставаше дума не за футбол от елитна група, а за летен биатлон без сняг, водна топка около басейна или конни надбягвания под проливен дъжд. Отложен от уикенда, когато на „Лаута“ имаше метър сняг и нито педя желание за игра, картинката се пренесе три дни по-късно все същата, но без снега.

През уикенда, наред с битката за Пловдив, и Хасково – Славия трябваше да се отложи, понеже нямаше кой и как да изчисти натрупалите преспи.

Насред столицата от ЦСКА жертваха и борбата за титлата и здравето на 50-ина от феновете си, за да изиграят мач с предизвестен финал. Миналата седмица същите футболисти с червени екипи трябваше да играят „с камили“ по думите на главния им акционер, понеже стадионът в "Надежда" също не бе готов за зимните условия.

Да не говорим какво се случва във Варна, когато на уж чудесния стадион се заформя гостуване на някой уж по-техничен и грамотен отбор.

Ясно е, че има какво да се желае от футболната инфраструктура – у нас едва три стадиона са с отопление на тревата, изцяло покрити изобщо нямаме, дренажите и те или са кът, или никой не знае как и колко работят, техниката за почистване обикновено се изчерпва с две стари гребла и един още по-стар бай Иван или Добри. Но и е ясно, че зима има всяка зима. Обичайната позиция на общините, че снегът ги изненадва, не би трябвало да е присъща за футбола или поне клубовете трябва да имат резервен вариант. Даже няколко.

Единият е ясен и даже се практикува, но много по-малко, отколкото може би трябва. Отлагането на мачове е добра практика, но отлагането на цели кръгове е още по-добра, когато става дума за игра в подобни условия. Така първо няма нужда да се променят планове в последната минута и няма да има предпоставки за някакви сенчести и задкулисни уговорки, след като този или онзи резултат вече е ясен.

Точно това най-вероятно е причината и изобщо да се изиграе пловдивското дерби в калната киша – Ботев и Левски са в сериозна битка за първата шестица и на някакво „последно 10“ от отложен мач явно не се гледа с добро око.

Накрая изходът на борбата най-вероятно ще зависи от други отбори, или поне така се получи след победата на Ботев. Но ако жълто-черните бяха паднали, един друг отбор щеше да играе доста по-различно този уикенд в своя „мач на сезона“.

Обратно – след победата на Ботев, напрежението върху двата тима е голямо, но на Герена е далеч по-осезаемо, тъй като „сините“ не само със сигурност трябва да си спечелят мача, но и да стискат палци за ЦСКА.

Съдейки по времето и терените, и този уикенд най-заплетените мачове ще приличат повече на пехливански борби. Което пък за пореден път ще ни накара да се усъмним в качеството и възможностите на родния футбол, а „за бой“ ще са всъщност други. В този ред на мисли същите тези „други“ би трябвало да помислят и за началните часове на мачовете, тъй като предпоставките за уговорки са налице. Но това е друга тема, макар да касае едно и също.

Решението е много просто – по-кратка зимна пауза или по-дълго първенство в пролетните месеци, което ще позволи мачове и кръгове да се отлагат когато и както трябва. Ако условията за футболисти (или публика!) не са подходящи – отлагане, ако рискът от контузии е голям – отлагане, ако макар и сигнално оцветена топката не се вижда и от трибуните – отлагане.

Сигурно си спомняте как неотдавна родните „грандове“ местеха мачове на поразия... заради „умора“ от европейски турнири. Е, явно може с тъпи доводи, защо да не може с основателни? А когато терените и условията ни заприличат на западните, нека играем и на сняг, и в дъжд, и честно, и красиво...