*Авторът е координатор на Националната асоциация за приемна грижа
Изоставянето на деца не е шокираща практика за българите. Пропомнете си храненичетата, които са преотстъпвани на по-заможни, за да имат по-добър живот. Върнете се в неотдавнашното минало, в социализма, когато държавата е била гарант за правилното развитие на обществото. Тогава децата са били отделяни от твърде малки, настанявани в седмични детски градини, а родителите, които не са имали „утвърждаващи“ отношения помежду си, са избирали техните деца да бъдат изоставени в дом още с раждането, за да се минимизира общественото недоволство. Така държавата постепенно е иззела родителските функции и се е превърнала в авторитарна майка, а изоставянето, особено на „незаконно родени“ деца, е било насърчавано.
Тези дни една майка избяга от родилното, като остави първото новородено на 2015 г. за една община. Видяхме я по телевизията – ромка. За да сме коректни обаче към истината, която винаги е важна, специалистите, които се занимаваме с изоставянето на деца, знаем, че близо половината от родилките, които се разделят с децата си, са от български етнически произход.
Ако срещнете родилка, която е оставила детето си и тя ви каже, че причината е бедността, приемете го. Това е рационалната причина, зад която стои доста по-сериозната и трудна за преглъщане истина – пред вас е жена, лишена от подкрепа и любов. Вероятно детето, което е родила, е било заченато в желанието на жената да сключи „емоционална сделка“ с партньора си – да му подари нещо ценно, което да го задържи при нея. С времето партньорът си отива, но „предметът“ на сделката остава.
Тези жени не правят аборт, защото до последно се надяват, че партньорът им ще ги приеме и ще ги дари с безусловната любов, която заслужават. Но татковците забравят за бъдещите си деца и техните майки. И тогава идва ред на поредните сериозни преговори. Този път бъдещите майки трябва да спечелят собствените си родители на своя страна и да преживеят срама и страха от отхвърлянето.
Опитът на специалистите показва, че много малко битки са печелени от майките. Повечето завършват с ултиматума детето да бъде оставено. И така – след като са оставени от партньорите и родителите си, пред бъдещите майки няма много възможности, освен да се разделят с децата си. Не бива да забравяме и насърчителната роля на лекарите – все още у нас медици съветват родилки да оставят децата си „на държавата“, която ще гарантира храна, подслон и грижа за бебетата.
Изоставянето на дете е съпроводено със свръхконцентрация на негативни емоции и не е решение, което се взима с лекота. Емоциите са сравними с фазите на скърбене, когато е налице смърт на значим човек – шок, отричане, гняв и др. Повечето жени с години изпитват вина, страх и ярост от това, което сами са причинили на децата си. Макар и често вината да е в обкръжаващите, тя се поема изцяло от родилката. И няма как да е иначе – чисто физическата болка от раждането, както и емоционалното очакване в дилема, води до изграждането на емоционална, но крехка връзка с новороденото. Много изоставили децата си, без значение дали са грамотни, или не, бедни или реализирали се в живота, помнят ясно детайли за бебето – последния поглед към него, цвета на кожата, плача му.
Когато говорим за изоставянето, трябва да сме наясно, че малкото бебе преживява много повече от възрастните. Комплексът на оживление (радостно гукане, протягане на ръце, плачът), който се проявява, когато детето види значим възрастен, се приема за първата стъпка в дългия процес на социализация на бебето. Пред новороденото има две много важни задачи, след като се роди – да се довери и да изгради връзка със значим възрастен. Задачи, които в домовете за изоставени се превръщат в изпитание, поради липсата на среда за това.
Да останеш сам, без някой, който наистина да се грижи за теб, е опустошително преживяване – бебетата плачат за това, че са лишени от базисната човешка потребност да бъдат докосвани. Привързаността, която се „счупва“ при раздялата, определя взаимоотношения, които детето, а по-късно възрастният, ще изграждат. По тази причина бебето попада в риск от нарушения при изграждането на емоционални връзки, след като е изоставено.
В дома за деца не е възможно да се осигури постоянен обгрижващ за всяко бебе и затова бебето е хранено, преобличано, измивано, памперсите му са сменяни от твърде много и различни хора. В някои домове за 8 или 10 деца се грижи само по един човек, който няма как да намери време да гарантира емоционалната връзка с новородените, да им говори и да отговаря на нуждите им. В домовете за бебета има график, който създава система, заради която малките деца са оставяни да лежат в леглата си дълго време, без стимулация, подмокрени, гладни (за емоции и храна), неспокойни и видимо нещастни.
Това, което бебето научава чрез тези преживявания е, че няма някого, на когото да разчита да се погрижи за него, че светът е враждебно място и че търсенето на любов е битка, в която трябва да се защитава.
Децата, които не са изградили силна привързаност, изостават в развитието си – проговарят и прохождат късно, а от опитите да се самоуспокояват и стимулират сами, се клатят или извършват други натрапчиви движения на тялото. Някои деца, настанени в дом, си нанасят удари по главата, хапят се или се драскат. В началото го правят, за да привлекат вниманието на възрастните, а после автоагресията преминава в опит да си причинят смъртоносна болка, която да ги спаси от емоционалната изолация.
При изоставените деца е налице ниско ниво на концентрация и проява на безразборна обич. Изоставените деца търсят внимание и не се страхуват от непознати, дори като пораснат, което ги прави лесни жертви. Факт е, че децата, лишени от обич в най-ранната си детска възраст, се страхуват от нови преживявания, нямат представа за собствената си значимост, а понякога не разбират следствията и причините за определени събития. Характерно за изоставените деца е поведението им да не съответства на физическата възраст, на която са, и по тази причина често се държат като по-малки.
Изоставянето на новородени не е решение нито за родителите, които оставят децата си, нито за самите деца - видимо от ефектите и за едните, и за другите. По тази причина усилията трябва да бъдат насочени към предотвратяване на раздялата между деца и родители. Предотвратяването на изоставянето на деца се случва от обучени специалисти, които проучват не толкова материалните, а емоционалните ресурси на майката да задържи детето си, както и подкрепата, която може да получи.
Психологическата подкрепа и работата с близките е истинското решение за децата. Затова идеите на някои политици да се забрани изоставянето на деца със закон, е поредното безмислено упражнение. Защото, когато в отношенията между хората се счупят емоциите, как един закон ще ги поправи?
