9 ноември 2014 г. Годишнина, за която се говори и ще се говори много. Но аз искам да започна с една друга годишнина, забравена, но не и далечна за родните нрави.
Времето над парламента било дъждовно в онзи есенен ноемврийски ден. В пленарната зала на третото обикновено Народно събрание обаче било горещо, защото 47-те депутати пламенно обсъждали забраната за носенето на цървули в столицата.
„Как да търпим тази воня от нещавените кожи”, пита депутатът Манафов. От цървулите „следват гнилостни процеси и вонята е нетърпима. От това произлиза зараза на въздуха и опасност за общественото здраве”, приглася доктор Цачев. Накрая депутатите решават, че на селяните трябва да се даде срок от три месеца, за да решат съдбата на нещавените си кожи, и след този срок властите ще действат според закона.
Така от пазарите, поне на хартия, изчезват цървулите.
През 2014 г. дебатите за кожите на населението - щавени и нещавени, все още са актуални. Новият парламент е пълен с такива хора, добре познати, които пазят кожите на всяка цена. За тях България е като пазар, на който печелят като търговци на нещавени кожи, около който се разнася все същата воня на гнилости и лой.
Те са готови да ощавят всеки опит за реформи, които на хартия изглеждат добре, но скоро ще се сблъска с реалността. Бащата на банкера Буров, бил двигателят за забраната на цървулите.
По-късно синът, Атанас, отново на 9 ноември, но този път през 1911 г. казал в същия този парламент: „Когато у нас партиите управляват със съзнанието, че не от българския избирател зависят, а зависят от друга една сила, от друг един фактор, кое ще ги накара да бъдат бдителни наблюдатели на обществения живот, да бъдат изразители на нуждите на този живот?”.
Звучи ли ви актуално?
Искрено ми се иска това правителство да успее, да се успокоим малко. Но обективно погледнато съм песимист. Освен ако не видим решителни действия за нова забрана на цървулите, насочена към търговци-политици, които пазят собствените си кожи.
