Над половината европейски ислямисти имат криминално минало и се присъединяват към групировката „Ислямска държава”, тъй като им се обещава „изкупление”, пише британският в. „Индипендънт”, като се позовава на доклад на Международния център за изследване на радикализацията към Кралския колеж в Лондон.

Докладът показва, че престъпни и терористични мрежи в Европа се сливат, създавайки опасен вид джихадисти, за които насилието е не просто религиозен стремеж, а начин на живот.

Директорът на Центъра и експерт по тероризма Петер Нойман казва, че новата „престъпно-терористична обвързаност” прави по-трудно за европейските служби за сигурност да откриват радикализирането.

Задържаният в Германия сирийски бежанец е готвел атентати като тези в Париж и Брюксел

Много анализатори продължават да твърдят, че терористите произхождат от средната класа или още по-високи социални среди.

Осама бил Ладен беше син на милионер, а терористите от 11 септември бяха студенти например. Според мен трябва да преосмислим стратегията си, отбелязва той.

Според Нойман много от службите за сигурност продължават да очакват радикализираните младежи да променят поведението си и да постъпват „религиозно”, вероятно като си пуснат брада или променят начина си на обличане.

При някои промяната наистина е видима, но при други – не.

В базата данни на Центъра много от европейските бойци продължават да пушат, да пият и да се дрогират чак до заминаването си за териториите, контролирани от т.нар. „Ислямска държава”, обяснява той.

Намереният взрив в Кемниц е като използваните при атентатите в Париж и Брюксел

Нойман посочва, че 2/3 от джихадистите, обхванати от изследването на Центъра, имат не просто криминално минало, а деянията им са свързани с насилие. В европейските страни, където броят им се знае, повече от половината от бойците на ИД са били известни на полицията.

Престъпниците имат морално извинение да вършат нещо, което винаги са вършили, сега обаче с обещание да отидат на небето, подчертава Нойман.

Докладът на центъра за изследване на радикализацията е документирал няколко случая, в които управата на затвор не е знаела за наличието на радикализация в поверената им институция или сигналите ѝ са били пренебрегнати от службите за борба с тероризма, казва директорът на центъра.

Един от най-фрапиращите примери е мрежата, извършила атентатите в Париж и в Брюксел, допълва той.