Има нещо гнило в Белене. Но не е онзи терен, който някои политици наричат "гьол", а други атомна площадка, а онзи терен, на който се борят доброто и лошото в главите и душите ни. Не вярвам, че хората в града са настръхнали срещу бежанците. По телевизията по-скоро видяхме група крещящи политически обвързани личности и засрамени хора, страхуващи се и срамуващи се да кажат мнението си. Видяхме и един католически свещеник, който беше изтеглен от Ватикана с тежки обвинения към местната общност.
И духовете са разбунени отново. Оказва се, че е прекалено лесно да покажем колко драматично се изпари човещината от сърцата ни и колко безчовечни сме станали само за няколко години. От народа, който спаси своите евреи по време на Втората световна война, от народа, чийто велик поет Яворов възпя страданията на арменците, някой иска да повярваме, че сме се превърнали в безчовечни и ледени хора.
Не обвинявайте хората в Белене. Ако това е истина, ние носим основната вина. Всекидневно и повсеместно допуснахме отровата на покълне в обществото и да го превърне в озлобено и безчовечно, което никога не е било характерно за българина. И е много лесно да лепнеш етикет на цяла общност – "Белене не иска бежанци".
Но аз не вярвам в това. Трябват ти шепа хора, общински съветник националист, две-три телевизионни камери и предизборна кампания. Ето ви скандал, който носи реален политически дивиденти. Така и не разбрахме – случаят в Белене е показателен за мнението на повечето хора в града или на няколко души, които използват медиите като лупа за увеличаване на своята собствена значимост? И защо католическият свещеник Паоло Кортези беше изтеглен от града при положение, че хиляди католически мисионери са плащали с живота си за своята вяра в много по-далечни и опасни страни? При положение, че стотици монахини и монаси от години са окупирани от пълчищата ислямисти зад манастирските стени по цялата територия на Сирия, откъдето апостол Павел започва да разпространява християнството?
Има нещо гнило в Белене. И много мирише на избори. А когато играе политиката, душата се свива, линее, блъска се в крайности.
Най-тъжното е, че всичко това ни отдалечава от православието, с което толкова силно парадираме. Вярата, която ни пази в най-мракобесните времена от нашата история. Никога не трябва да се правим на по-малки отколкото сме. Защото например Русия получава и писмото и вярата си от България, никога не го забравяйте когато мислите за християнството.
И това е истинският национализъм – да мислиш за страната си, а не да пееш революционни песни, загърнат с чужд флаг. Защото в православното братство между България и Русия, нашата страна е ГОЛЕМИЯТ брат, изпратил племенницата на цар Симеон да покръсти езическа тогава Русия.
Друг е въпросът дали църквата и хората в расо изобщо мислят върху тези въпроси или са греховно роболепни и наведени като някои наши политици. Дали самите те не се изживяват като политици. Едните се кланят на Русия или Турция, другите безропотно козируват на Запада. В резултат на това ние се люшкаме в крайности, а уста проклина цяла вселена, мразим всички и всичко. Така започва разложението в душите. Духът ти няма пристан, нито покой. Помислете върху това
