За него не е необходимо да отговаря на вашите въпроси или да дава дълги и тежки интервюта. Не му е нужно да влиза в дискусии и сблъсъци по медиите и да изразява аргументи, които да бъдат оценявани. Това е времето на "фейсбук политиците". Това са особена порода хора, които управляват сами своя имидж, използвайки съвременните технологии за манипулация.
"Фейсбук политикът" все по-малко се нуждае от свободна и независима журналистика, защото тя влиза в разрез с модерната концепция за "демократизиране на информацията". Концепция, вдъхновила мрежата на Зукърбърг да направи така, че всяка споделена статия да изглежда по един и същи начин, независимо дали става въпрос за разследване на "Ню Йорк Таймс" или някоя откровена лъжа, написана в мазе.
На вашата виртуална стена, всички те изглеждат еднакво. Така се родиха фалшивите новини. Скролвате, четете заглавията и те, бавно и настъпателно, модерират мнението ви.
"Фейсбук политикът" по правило изразява крайни тези, които повече разделят, отколкото да обединяват. Атакува ви със "смислови заготовки", които да се свържат директно с вашите вярвания и ценностна система. Той сякаш говори от ваше име. Независимо, че обикновено той е доста богат човек и защитава интересите на едрия бизнес.
"Фейсбук политикът" разчита не толкова на усъвършенстване на собствения си образ, колкото на методи за разрушаване на имиджа на своите противници.
Зад него стоят армия от "кухи интернет сайтове", бълващи лъжи в мрежата и виртуални тролове, които срещу заплащане атакуват и дискредитират всеки, които ни кара да се съмняваме в неговите тези и идеи. Това е най-ефективният инструмент - "Съмнявай се в другите, за да не гледаш мен".
"Фейсбук политикът" гради имидж на човек от народа, но все по-рядко може да го видите сред народа. И все по-често във виртуалното пространство. Той излъчва на живо по "фейсбук" дори и ежедневните си дейности. Сякаш живее в мрежата, но за профила му се грижат поне петима.
"Фейсбук политикът” печели избори чрез ... „Фейсбук”. Но по този начин "Фейсбук политикът" става зависим. От по-мощните пропагандни процеси в света. Защото, ако вярваме на заключенията на специалния съветник Робърт Мълър, че Русия е разколебала общественото мнение и е "всяла смут" в политическата система на САЩ в навечерието на президентските избори, това означава нещо много важно.
С няколко десетки служители, създали хиляди фалшиви групи и профили, със сравнително малко пари, но сериозно планиране и стратегия, Тръмп е получил път към Белия дом. Тук няма значение дали той е искал тази помощ или не. Просто е бил по-удобен за Москва. Защото са знаели, че той ще превърне Съединените щати в една объркана и лутаща се държава на полето на международните отношения.
Ако е истина, че в Петербург три години са планирали операцията си за "Фейсбук", със сигурност за Москва всяко действие на Тръмп е предвидимо.
Но си представете нещо друго. Фабриката за тролове в Петербург утре да получи задача да атакува по същия начин, масирано противниците на някой български кандидат. Не че това не се случва, но то е повече пробно и кампанийно. Ето това е модерната намеса.
И моля, не обвинявайте Русия. Тя играе своята игра и го прави умно. Много умно. Постига победи на терена на своите противници. С инструментите, създадени от технологичните компании, които в момента се чудят как да реагират.
"Фейсбук политикът" е пионка. Но и ние се превръщаме в пионки. В игрите на глада. Глад за истинска информация, анализи, сблъсък на аргументи. Игра, която може да ни върне усещането какво се случва в истинския свят около нас. И отново да потърсим истински политици. Затова – нека се съмняваме. И да внимаваме какво четем, също както внимаваме с какво се храним.
