След спорното затваряне на гръцко-турската граница ЕС се готви да започне друга рискова миграционна процедура: реформата на правилата за преразпределяне на бежанците в Европа, които в момента ощетяват южноевропейските страни.
Наричан "несправедлив" и "остарял", Дъблинският регламент, който определя коя страна отговаря за проучването на молба за убежище, от години е обект на критики.
Рекордните 1,25 млн. молби за убежище, внесени в ЕС през 2015 г., само направиха преразглеждането му още по-спешно.
Засилването на солидарността обаче се очертава деликатно начинание след проявеното от някои страни членки безразличие към най-изложените им на миграционните потоци партньори, както и към отчаянието на сирийци, афганистанци, иракчани и други бягащи от войната и несигурността.
След известно отлагане Европейската комисия представя поредица "възможни варианти", преди да разкрие официално предложение за реформа на сегашните правила.
Тези правила са изградени на следния принцип: страната, която отговаря за молбата за убежище, е тази, която е играла главната роля за влизането на кандидата за убежище на територията на ЕС. Най-често страната на първото влизане е смятана за отговорна в случай на незаконно пристигане.
Целта на тези правила е да се избегне лашкането на бежанците от една страна в друга или внасянето на молби за убежище в няколко страни.
Днес обаче тези правила поставят непропорционално голям товар върху страни като Италия и особено Гърция, която стана главния вход на мигрантите в Европа.
Съгласно сегашната "Дъблинска система" държавите от ЕС могат да прехвърлят обърналите се към тях бежанци към тези страни на "първо влизане", превърнати от съдбата в пазители на външните граници на Шенгенското пространство за свободно движение.
Дъблинският регламент де факто вече не се прилага.
Дошлите през Средиземно море бежанци продължават, когато могат, пътя си на север към Германия или Швеция, които на свой ред са претоварени. Страните на "първо влизане" пък не полагат особени усилия да ги задържат.
Страните членки дори преустановиха връщанията на бежанци към Гърция, след като през 2011 г. европейското правосъдие прецени, че условията за обработване на молбите за убежище там не са задоволителни.
Неотдавнашното затваряне на Балканския миграционен маршрут и критикуваното затваряне на гръцко-турската граница са само временни решения, защото ЕС има дълг да приема бежанци и следователно да има консенсусни правила за разпределяне на приема им.
"Дъблинският процес в настоящия си вид е остарял", заяви германският канцлер Ангела Меркел в Европейския парламент преди няколко месеца.
Тя доказа това, давайки пример с временното отваряне на вратите на Германия за сирийци, въпреки че те бяха пристигнали през Гърция.
Трябва да се намери "по-справедливо разпределение на товара", призна неотдавна европейският комисар за миграциите Димитрис Аврамопулос.
Според изтекла в медиите информация Европейската комисия може да предложи централизирана система, в която Европейското бюро по предоставянето на убежище ще играе координационна роля.
"Дъблин вече не трябва да е само механизъм, който определя отговорностите, но и инструмент на солидарност", смята Аврамопулос, който призовава за "система за разпределение, в която бежанците ще бъдат почти автоматично разпределяни" между страните членки.
Такава система на практика ще утвърди приетия през 2015 г. временен план за пренастаняване, който направи опит да разпредели приема на 160 хил. бежанци от Италия и Гърция в другите страни на ЕС, съобразявайки се с икономическата и демографска ситуация на всяка европейска страна.
Този план, който се предполагаше да въплъщава европейската солидарност, предизвика остри реакции и бе атакуван в съда от Унгария и Словакия.
Дори страните, които са гласували за него, протакат прилагането му – в края на март само 1100 души бяха пренастанени. Как в такъв случай страните членки биха приели постоянна система за преразпределяне без ограничение в броя?
Реформата на Дъблинския регламент може да се сблъска и с противопоставянето на Лондон. Въпреки статута си, който ѝ позволява да не се подчинява на нови правила, Великобритания изглежда една от най-резервираните към идеята да не може да се прибягва до отговорността на страните на "първото влизане".
АФП, превод: БТА
