През седмицата стана ясно кои ще са приоритетите на българското председателство на Европейския съюз.
В националната програма, обобщена от министър Лиляна Павлова, те са обозначени като "трите К-та" – консенсус, конкурентоспособност и кохезия.
И докато ККК ще бележи най-важните шест месеца от влизането ни в съюза досега, аз се сещам за едни други ККК, които бележат ежедневието ни в европейска България.
К като корупция. Тя разлага буквално всяка сфера от живота ни, независимо дали е политическа корупция или дребната корупцийка, която се изразява в двайсетачка на катаджията. Корупцията е бич, който е и горе, и долу, и в ляво, и в дясно. Тя е пропила страната ни, а с нея върви чувството за безнаказаност. Именно заради тази прословута корупция все още сме под мониторинг.
И слава Богу, защото без този външен натиск на розовите чичковци, битката отдавна щеше да е загубена. Борбата с нея обаче минава и през смяна на мисленето. Да започнем оттам – да не даваш сам, без да ти искат, поне това. Това е една малка първа стъпка.
К като катастрофи и К като комплекси. Те са свързани и се изразяват в желание да пренебрегваш правилата, да покажеш, че не си от балъците, които карат с 50 в града, или с 90 извън града. Да им светиш с къси и дълги "да ти се махнат" от пътя. Това ми е любимо – все някой трябва да "ТИ се махне" от пътя, "да ТИ се разкара от лентата".
Чувство за собственост, примесено с чувство за разрушение – "лентата ТИ" става просто "лентата", когато си изхвърлиш фаса през прозореца.
Страната ти става "тая държава" в момента, в който нещо не ти изнася. Войната по пътищата е много повече от криминална хроника. Тя е символ на всичките ни национални комплекси на едно място.
Стремежът да кривнеш от закона, да кръшнеш на жената, да нашамариш детето, да се скараш с брат си за имот, всичко това кулминира зад волана и води до гибел.
Така идва и третото К – като крайности. Това е психологическото състояние да си на нож със заобикалящата те среда. Да посягаш дори на учителката, а после да пишеш на стената и трибуквието с К с правописна грешка, защото да учиш не е модерно.
Да мразиш турците, руснаците, американците. Да ненавиждаш европейците – "те не тебе ще ти кажат". Да мислиш, че Путин и Тръмп имат пъклен план за намаляване на населението в Пети микрорайон на "Люлин" и сутрин да гледаш към небето с убеждението, че "пак са пръскали".
Характерна черта за пренасяне на собствената ни отговорност върху всичко и всички, оправдаваща личните несполуки. Да говориш за Барозу като съседа от втория етаж.
Това е истинският български Ку-клукс-клан, трите К-та или просто българското кукуруку. Затова не се смейте на трите К на председателството, те са точно в десетката. Защото като цяло К-тата бележат ежедневието ни тук и сега.
