“Спортният арбитражен съд потвърждава, че Руският олимпийски комитет няма право да номинира руски лекоатлети за Олимпийските игри в Рио де Жанейро, тъй като те не могат да се участват в състезания по правилата на ИААФ” – едва едно изречение, но ехото отеква толкова силно, че е напът да „преподреди пасианса“ за започващата след две седмици Лятна олимпиада в Бразилия.

Кулминацията на неколкомесечната сага с признанията за подмяна на проби и участието на високопоставени спортни функционери по време на игрите в Сочи, която прерасна в обвинения към целокупния руски спорт, е изключително категорична и заплашва не само леката атлетика, но и всички руски потенциални участници в Рио.

Бурята прерасна в торнадо за брони дни – започна се с разкрития на двама независими участници в машинациите, след това бе публикуван и докладът на Световната антидопингова агенция, в който канадският професор Ричард Макларън обяви, че Московската антидопингова лаборатория е прикривала руските допингирани спортисти в рамките на няколко години, а от програмата са се възползвали множество руски спортисти (сред които и медалисти от летни и зимни Олимпиади).

„Системата е създадена след Олимпийските игри през 2010 г. и функционира до 2014 г. Тази система дава възможност за подмяна на положителните резултати от допинг тестовете в отрицателни под контрола на заместник-министъра на спорта Юрий Нагорних. В процеса са въвлечени Министерството на спорта, Руската антидопинг агенция и специалните части“, казва Макларън и допълва, че лично заместник-министърът на спорта е решавал кой да получи „чадър“ и кой да не бъде защитаван.

„Допинговата схема в общо 30 спорта означава, че повече не може да съществува презумпцията за невинност. Руската система за контрол на допинга е под въпрос“, бе плашещият извод от доклада, а руските спортисти, независимо дали са били вътре или извън програмата, вече бяха „на мушката“.

Руският отговор не закъсня – тезата е проста – „няма никакво съмнение, че въпросът отдавна не е само спортен“. Цялата Руска федерация бе впрегната да „чисти имиджа“ на националния спорт, а преди седмица лично говорителят на президента Путин и сочен за един от най-доверените му хора, Дмитрий Песков, обяви, че „Русия се подготвя за участие в летните олимпийски и параолимпийски игри в Рио де Жанейро и успоредно с това води „изключително щателно разследване на всички твърдения“ относно допинг обвиненията, а служителите, които според Световната антидопингова агенция пряко са отговорни за нарушенията, са временно отстранени от постовете си“.

Става дума за служители на възможно най-високо ниво като ръководни фактори в спортното министерство и в олимпийския комитет на страната (спомена се дори и за „крути мерки“ спрямо спортния министър Виталий Мутко).

Естествено, лично Владимир Путин е флагман на „размахването на пръст“, тъй като подозренията в манипулиране на резултати и подмяна на положителните проби с отрицателни по време на зимната олимпиада в Сочи са индиректни обвинения към „личната гордост“ на силния човек в Русия.

„Да, формата на тази намеса се е променила, но по своето същество си остава същата: да се превърне спорта в инструмент за геополитически натиск, да се създаде негативен образ на страните и народите. В ход са пуснати така наречените „допингови скандали“, предприемането на опити санкциите за разкритите случаи на допинг да бъдат разпространени върху всички, включително и върху „чистите“ спортисти“, заяви Путин в официална позиция и определи скандала като „опасен рецидив на намеса на политиката в спорта“.

Нито дума за обвиненията, за „разкритата схема“ от д-р Грегорий Родченков и семейство Степанови, за оценките на антидопинговата агенция или Международния олимпийски комитет, нито ред в отговор на настояването на антидопинговите агенции на десет държави и над 20 групи от спортисти, които поискаха Русия да не бъде допусната до Олимпиадата.

Миналата седмица „Ню йорк таймс“ (който всъщност първи даде трибуна на Грегорий Родченков) публикува извадка от писмо на председателя на американската антидопингова агенция Травис Тайгър до президента на Международния олимпийски комитет Томас Бах.

В него се посочва, че „пълното отстраняване на Русия от Олимпийските и параолимпийските игри е единствено вярното решение“, след като докладът на Световната антидопингова агенция потвърждава, че приемането на допинг от спортистите под ръководството на руското министерство на спорта и подмяната на пробите с помощта на държавните спецслужби са „драстично“ нарушение на всички фундаменталните олимпийски принципи.

Стане ли дума за олимпийските принципи, идваме точно в „окото на бурята“. Клишето казва, че „е важно участието“, но за Русия това далеч не е достатъчно. Дългогодишната битка за медали, щедрите спортни програми на Путин и домакинството на игрите в Сочи се перфектните доказателства, че държавният глава на Русия иска доминация, а не някакви си „кубертенови лигавщини“.

Точно затова и световната спортна общественост почти не поставя под съмнение разкритията на Родченков или позицията на Световната антидопингова агенция. Истината е, че руският спорт е един удобен (а най-вероятно и съвсем не невинен) враг. С поведението си през годините (в геополитиката, на трибуните (спомнете си Евро 2016), а и на спортния терен), подобна роля е сякаш измислена за поданиците на Владимир Путин.

А всъщност най-правилна е позицията на президента на Международната федерация по лека атлетика Себастиан Коу, който след оповестяването на новината за спрените руски атлети заяви, че „изобщо не е ден за триумф“. „Аз не съм в този спорт, за да спирам атлети от състезания, но въпреки това международната федерация е доволна от взетото решение“, каза още Коу.

Когато на карта е заложена не само атлетиката, но и целият руски спорт, оценките би трябвало да са същите – задоволство от крайните мерки спрямо злоупотребите, но и съжаление спрямо десетките (може би) невинни спортисти, чиято кариера най-вероятно ще бъде разбита на пух и прах.