Позволете ми да ви кажа няколко думи за нашия голям общ дневен ред. Дали става дума за обществото, за политиката или за медиите, дневният ред е свързан с думата „днес”. Ако беше обратното, щеше да се нарича „вчерашен ред”.
В България обаче в много случаи „дневният ред” е точно „вчерашен ред”, особено в публичните дискусии, които показват колко много сме зациклили в последните години и как несъзнателно, блъскащи се в дребнотемия се връщаме назад, гледайки към нашето голямо „вчера”. За „днес” тук говорим рядко. По-скоро обичаме да гледаме към миналото и да спорим за него, сякаш можем да го променим.
От паметника пред НДК, през монумента на Съветската армия до очите на Самуил, ние обичаме да гледаме назад и да прокарваме разделителни линии помежду си. Уж вървим, уж крачим, но когато главата ти е обърната назад, най-много да се удариш в някое дърво, да се препънеш или да паднеш в дупка. В крайна сметка с този „дневен-вчерашен” ред не стигаме до никъде.
България има велика история и тя трябва да е повод за национална гордост, а не за всенароден скандал на тема „Светят ли очите на Самуил”. Някак си е обидно към самата история. По-скоро въпросът е – какво виждат нашите очи? Накъде гледат те?
Историята предимно е източник на поуки и на уроци. Тя ни учи как да не допускаме грешките на предците си, да възпитаваме правилно децата си. Тук обаче се въртим в един затворен кръг.
Най-интересното е, че уж непрекъснато спорим за паметта, а в същото време нямаме памет. Ако беше обратното, щяхме непрекъснато да напомняме неизпълнени предизборни обещания и да изискваме повече и повече от политиците. Това би променило и техният дневен ред.
Нямаше да забравяме кои са отговорни за изчезването на милиарди, създаването и срутването на банки, купуването и продаването на гласове. Щяхме да помним провалите в икономиката, в приватизацията, а не да избираме някои от основните герои отново и отново. А интелигенцията също щеше да има своя дневен ред, по-различен от анализирането на кухите дискусии, по които се плъзгаме. Но така става обикновено, когато отказваш да живееш в днешния ден и вървиш назад. Никой не ти е виновен.
