Цветан Цветанов твърди, че "всички носим отговорност за провала в ООН", но изказването на Бойко Борисов е още по-странно. Премиерът говори за комунистическа фамилия, при положение че неговата партия издига за президент човек, който е бивш член на БКП.
Това е тъжно, защото показва, че нивото на политически анализ на събитията в света в момента е смазващо ниско. Управляващите показаха тесногръд, неинформиран и популистки подход към ситуацията в ООН. И комунистическите фамилии тук нямат нищо общо, след като печели бившият председател на Социалистическия интернационал. Българските социалисти били различни от португалските, да. Съгласен съм. Но това не интересува никого в този исторически момент, в този Съвет за сигурност на ООН.
Никой не си даде сметка, че Франция, която за разлика от Германия, е постоянен член на СС на ООН, няма да позволи на Меркел да определя дневния ред на организацията, просто защото в тази организация Германия не е фактор и няма скоро да бъде.
Нужно ли е да спекулираме още от кого е втората червена бюлетина за Кристалина Георгиева? Никой не разбра, че руснаците подкрепят първите четирима кандидати и прекалено лесно финтираха София с думи от сорта на "Няма да спрем втори български кандидат", за да наритат правителството в София още в началото на президентската кампания. То се оказа прекалено лесна мишена.
Тук няма никакво значение дали България е имала реален шанс, или не. От всяка надпревара може да се излезе с достойнство. България в случая не го направи.
Миналата неделя, в началото на „120 минути”, споделих с вас мнението си, че резултатът в ООН би оказал влияние върху хода на кандидатпрезидентската кампания у нас. Ако Георгиева успее, влиянието ще е положително, но ако не успее, ще се появят много неудобни въпроси към кабинета в София. Те вече са факт, а реакциите са повече от високомерни.
Например министърът на външните работи без минимална доза самокритика казва, че "за съжаление източноевропейската група пропусна своя шанс да излъчи новия генерален секретар на ООН". И това ако не е ирония... Само допреди няколко дни същият господин Митов обясняваше как новият кандидат има подкрепата на редица държави, сред които Полша и Латвия. Безспорно подкрепата на тези приятелски и съюзнически в НАТО и ЕС държави е важна, но тяхната тежест в ООН е равна на гласовете на Зимбабве и Малави.
Правителството на Борисов постъпи без инстинкт за самосъхранение - ако Бокова се беше провалила, тогава премиерът можеше да припомни, че тя е била издигната от Орешарски, въпреки че той можеше да я оттегли по всяко време. По този пункт Борисов можеше да извлече и имиджови дивиденти. Но инстинктите се променят, особено когато те съветват хора със спорен дипломатически усет.
През 1991 г. двама души от Северна Европа са излъчени от Норвегия. Печели египтянинът Бутрос Бутрос-Гали. Това е единственият генерален секретар, който не повтаря мандата си. Предполага се, че причината е един жълт плик, който израелският представител е предал на Бил Клинтън в навечерието на кампанията му за втори мандат. В него имало информация, че генералният секретар е бил близък до службите на една от големите пет държави в Съвета за сигурност. Играта винаги е била мръсна. Но никога не е била водена от държавата, излъчила кандидата.
Управляващите в София, които забъркаха цялата тази каша, в момента се опитват да ни внушат, че "всички сме виновни", след като ни казаха, че всички сме били членове на БКП преди 89-а (отново по думите на Цветан Цветанов). Но докато второто е характерен български спор, който дели народа вече почти 30 години, първото е грандиозен провал, за който дълго ще се говори из коридорите на ООН.
Световната организация избра възможно най-компромисния кандидат. С него ролята на ООН в световните дела става все по-слаба. Ако това беше изговорено от новия български кандидат по време на изслушването му, поне щяхме да имаме самочувствието, че някой им е казал истината в очите.
Но тя е лицемерен фалш, така както се оказа прекалено лесно кабинетът в София да бъде подведен.
