Оперативна програма, визия, ос, операция, компонент, проект – евротермини, които са неизменна част от живота на бедната ни държава, откакто сме в обединението на Стария континент и започнахме да получаваме милиони в евро, които да поправят и цивилизоват реалността ни.
„Детство за всички”, „Семейство за всяко дете”, „Да не изоставяме нито едно дете” – гръмките имена на проектите, на които е заложен животът на децата в институции у нас. Онези изоставените, болните, нежеланите.
От 4 години в страната се работи за затварянето на Домовете за медико-социални грижи за деца (познати в миналото като Дом майка и дете), за деца с умствена изостаналост, с физически увреждания и за деца, лишени от родителска грижа.
Плановете бяха до края на тази година да се изградят и да заработят част от алтернативните услуги за изоставените деца до 3-годишна възраст. Освен това трябваше да са готови новите центрове за деца с увреждания, където да бъдат преместени момичетата и момчетата, които не могат да бъдат осиновени, върнати в биологичните им семейства, настанени при роднини или приемни родители. 149 къщички, в които до 12 деца с увреждания да живеят в среда, близка до семейната, и да получават нужните грижи.
От началото на следващата година пък трябваше да започне планирането на по-доброто бъдеще на по-големите изоставени деца.
Много пъти, откакто се заговори за затварянето на институциите, не един и двама министри, депутати и всякакъв друг вид отговорни люде повтаряха, че това е процес и няма да се случи за ден, че не става като с магическа пръчка. Е, някъде по пътя в последните месеци някой е решил, че трябва да се побърза.
Така през ноември бе постановено в къщичките, предвидени за деца с увреждания, да се настаняват здрави деца. Някои общини преценили, че нямат нужда от увредени, други пък успели да пуснат проектче за строеж на центрове за настаняване от семеен тип, без да има нужда, и кашата е заформена.
Сега се бърза, за да се намерят деца за къщите. Абсолютно обратното на световната практика, която казва, че интересите и правата на детето трябва да са единственият критерии при избора на това къде и с кого да живее. Точно заради това подготовката за преместване от институция на друго място понякога продължава с месеци.
Почти 2 години компетентните държавни органи и неправителствени експерти подготвяха извеждането на децата с увреждания, а сега сроковете се скъсяват, процедурата се прескача и НПО-тата са изключени от процеса. Всичко това със знанието и участието на Държавната агенция за закрила на детето.
Зад цялото сложно обяснение стоят съдбите на няколко хиляди деца. Все още близо 900 деца с увреждания и над 1400 деца, лишени от родителска грижа, живеят в институции. Бройката може да ви изглежда малка на фона на случващото се преди години, но тежестта на ситуацията може да се изясни, ако си представите своето дете и умножите по 2 300 обичта, тревогите и грижите, които ви носи.
Зад бездушните числа стоят съдбите, бъдещето, животът на деца, които с нищо не са заслужили чиновнически експерименти, на които държавата е длъжник. Деца, които са по-важни от всички оперативна програма, визии, оси, компоненти и проекти.
За финала остават въпросите – ще има ли място за всички деца с увреждания на новите места, защо все още има общини, които не желаят да приемат най-безпомощните, как това бързане и липса на подготовка ще объркат още повече съдбите на изоставените момичета и момчета?
