Блекпул е английски футболен клуб, основан през далечната 1887 и с няколко купи във витрината, но днес кретащ едва-едва на последното място във втория ешелон на английския професионален футбол. Франк Найт е 67-годишен пенсионер и отдаден фен на „мандарините“, който не може да се примири с предстоящото изпадане на клуба и реагира с остра критика към собствениците и директорите на отбора в собствения си профил в социалните мрежи. Няколко дни след публикуването на коментара става ясно, че ако в сметката на клуба не бъдат внесени 20 000 паунда, историята ще стигне до британските правораздавателни органи, а изразилият собствено мнение може да бъде осъден.
Дотук историята е съвсем обикновена и типична за целия цивилизован свят – критикари много, преследващи правата си обидени – също. Естествено, става дума за общества, където съдебната система и устоите са достатъчно солидни, че правата ти подлежат на защита, независимо дали имаш двор с магнолии, купчина вестници, скулптурен влог в разрушена банка, завод за хапчета или малък (футболен) бизнес. Историята на Блекпул обаче става по-забавна – тъй като няма достатъчно пари, Найт почти сигурно ще се озове на подсъдимата скамейка, докато не се намесват други фенове на английския клуб. Само за три дни на специално създаден за целта уебсайт сумата от 20 000 паунда е събрана изцяло от дарения на футболни почитатели от Блекпул, Великобритания и цял свят.
„Благодарности за всички поддръжници на Блекпул, че приеха каузата ни толкова сериозно. Благодарим и на всички футболни фенове из цялата страна (и света!), които ни подкрепиха с дарения и насърчиха нашите усилия“, се казва в изявлението на сайта, което официално потвърждава, че сумата е събрана и целта е постигната.
Случаят на Найт привлече доста внимание на Острова и се оказа, че изобщо не е изолиран. В последната година има поне 2 случая, в които контролиращата клуба фамилия Ойстън е повдигала подобни обвинения на фенове с особено мнение. През февруари собствениците на Блекпул започнаха дело за клевета срещу форума Бек Хенри Стрийт заради шест обидни коментара, а друг фен – Дейвид Рагозино, получи срок от три седмици да се извини и оттегли постовете си в друг форум, Another View From the Tower. Ако не го стори, Дейвид ще дължи 150 000 паунда обезщетение.
Идеята на дарителите е чрез сайта да бъде помогнато и на останалите фенове в нужда и точно споменатите два случая са първи на дневен ред. „Сумата за Франк може да е събрана, но борбата продължава“, гласи финалът на изявлението, а организаторите допълват, че самият Найт е дал „пълната си подкрепа“ този фонд да продължи събирането на средства за други фенове на „мандарините“ и посрещане на съдебни разноски, обезщетения и т.н. Единното си мнение, почитателите на английския клуб показаха и този уикенд, преди последния мач на Блекпул, когато дузина „оранжеви“ се събраха пред стадиона и с транспаранти и скандирания публично изявиха своята подкрепа за Найт и срещу шефовете на клуба.
Всичко това, естествено, е в името на едно – свободата на словото и подкрепата на едни хора, които публично са обявили, че „нещата трябва да се случват както трябва“. Дали говорим за свободомислещи футболни фенове, забравили се клубни шефове, горди членове на църковен хор или некултурни министри на културата – все едно. Трябва да е ясно, че можеш да кажеш каквото мислиш за правилно и все някой някъде ще може да те защити, ако изразиш свободно личното си мнение. Един вариант е да те защитава системата, може в твоя полза да са медиите и правото, може и да се намерят ентусиасти, които да те подкрепят заради това, в което вярваш и отстояваш, тъй като мнението ти е споделено от дузина други.
И още нещо вместо финал – без да имам каквато и да е информация за това, мога да заложа лявата си ръка, че собствениците на английския клуб никъде не са обявили публично, че Найт и компанията фенове са „олигавили орталъка”, нито са оприличили каузата им за поредната „помия“. Каквито и грешници и недосетливци да са от семейство Ойстън в 140-хилядното градче на далечния английски западен бряг, със сигурност знаят, че с подобни определения се „затъва“ още по-дълбоко.
Кампанията на Франк Найт събра над 20 000 паунда