Едно е сигурно. По-добре сме от космонавтите в околоземна орбита. НАСА разкри, че Скот Кели, астронавтът, който се намира в момента на едногодишна мисия в Международната космическа станция, ще изпие 730 литра от рециклираната си урина и пот. Вкусно и обнадеждаващо. Добре е, че има разрешение на проблема с водата на планетата - ще консумираме урината и потта си. А който се оплаква от живота си в момента, ще го пратим космонавт.
Скот Глен ще се освободи от около 87 кг изпражнения през престоя си в станцията, те ще бъдат събирани и накрая изхвърлени в атмосферата, където ще изгорят. Ако видите падаща звезда и си намислите желание, има вероятност тя да е съдържанието на червата на Скот Глен. Което не означава, че желанието ви няма да се изпълни, просто към него ще е прикрепена иронията на съдбата. Както се случва с много изпълнени желания.
А ако всички падащи звезди, които виждаме, са изпражнения, но на извънземни? След последната информация от НАСА не е изключено.
Вероятно е най-добре човек да се намира в околоземна орбита, защото всяко докосване до тази мила синя планета носи болка. С увеличаването на потока на информация, източниците на болка се увеличиха многократно. Източниците на радост и наслаждение от красотата на планетата, животните, птиците, рибите, постиженията на хората в какви ли не области, са не по-малко, но лошите новини се продават по-добре. Влиянието им върху нас е много по-силно и трайно, отколкото на добрите новини. А България води световното първенство за влюбеност в нещастието.
Ясно е, че светът е тотално объркан, ясно е, че сме във война, в повече от една война, на много и различни фронтове, както и във вътрешна между-българска война, която наранява освен воюващите, така и всички невинни хора наоколо. Между-българската война е водена от различни лобита на различни държави, както и от обикновен национален нихилизъм от който здрав българин не е останал. Може би трябва да очакваме старостта с надежда, защото тя освобождава от напрежението да харесваш или не харесваш нещо. Просто го приемаш такова, каквото е, всичко скрито зад гърба му ти е ясно, живял си достатъчно дълго за да бъдеш свидетел на всякакви обрати в глобалните посоки, и просто гледаш денят ти да мине спокойно, смирено и максимално щастливо - въпреки познанието ти. И благодарение на него.
Трябваше да знаем, че падащите звезди може да са лайна на космонавти, защото информацията е свобода, въпреки, че с това познание беше нарушено изконното ни право на романтика и надежда, а това води до изискването за все по-висша лична мъдрост чрез която наистина трябва непрекъснато да приемаме това, което не можем да променим. От друга страна какво очакваме от падащите звезди, щом всеки от нас е съставен от звезден прах. Аз, ти, ние, вие, те, в известен смисъл сме космически изпражнения в съзнателна фаза. Според нас съзнателна, според някои неизвестни на нас извънземни, вероятно не съвсем.
А екскрементите създадени от политиците по света са голямо бреме, особено за тези, които вече нямат дом. Страхът от бъдещ терор и ИДИЛ е реален, но заради него не бива да бъдат мразени майките и децата, които пристигат по границите на европейските държави. Аз знам какво е да си сама с дете в чужда държава, без близки и дом, и ще се постарая да дам помощта си конкретно там. Чуждите деца, които ще растат в България трябва да са приети добре, с усмивка, съчувствие и отворени сърца, защото те трябва да станат наши. Каквато и друга култура да носят в себе си, България ще е новият им дом. От нас зависи доколко ще станат българи. За добро и за лошо.
Европейския съюз отново е с ясно очертани държавни граници, и всяка държава следи за интереса на населението си. И колкото и по-трудно да става не само за нас, а и за всички европейци, просто се налага да бъдем тези гостоприемни българи за които се мислим. Трябва да бъдем гостоприемни към майките и децата. За апели за гостоприемност към всички мигранти има други хора с друго виждане за света, което не е моето.
Би било полезно след гнева и страха ни, новините, че един начин на живот и мислене са приключени, както и перспективата за предстояща все по-ограничена лична свобода, да бъдат приети вече стоически. Някак протестантски. Мисионерски, макар и като мисионери в собствената ни държава. Прагматично, без особена емоция. Особено когато емоцията е самосъжаление. Трябва да направим чуждите деца българи. Правилото за всяко общество приемащо емигранти трябва да бъде спазено. Децата трябва да бъдат асимилирани така, както българските деца на вече близо 2 милиона българи живеят, мислят и работят като граждани на съответната приемна държава. Такова е моето дете, такива са децата на всичките ми безброй приятели и познати пръснати по света. Те не са българи. Те са американци, англичани, французи, италианци, германци с български корени. Обичат по своему България чрез нас, родителите им, но те не ни принадлежат. Това трябва да се случи с пристигащите сирийски дечица.
Сирийчетата стават българи в една България, в която не останаха млади хора да правят деца. Чуждите деца ще станат наши и така космическите лайна ще се превърнат в падащи звезди. Да се сбъдват непожелани неща не е лесно, обаче на който не му харесва този сценарий, няма вече къде да избяга. Затова да направим добро на себе си, правейки добро за майките с деца.
