Най-вероятно турският град Анталия е познат само на отявлените привърженици на all inclusive почивките на морския бряг, а най-футболната връзка на курорта е фактът, че всяка пролет дузини футболни отбори от Балканите и Русия отиват на подготвителни лагери преди подновяването на сезона. Условията там са прекрасни, хотелите имат стадиони, в пъти по-добри от тези на българските клубове (с лицензи), а единственият минус са капризите на времето и дъждовният сезон. В последните седмици обаче Анталия и най-вече местния футболен клуб Анталияспор влизат все по-често в заглавията на спортните новини. Причината е съвсем прозаична в този период на футболната година – трансферите, разбира се.

Миналата година Анталияспор завърши на петото място в турската Б група, но благодарение на промоция се класира са Суперлигата. Това стечение на обстоятелствата „развърза кесията“ на клубния президент Гюлтекин Генчер и на брега на Средиземно море ще акостират редица силни играчи начело с едно дуо, което би докарало до бурни и искрени скандирания всеки истински фен на Барселона.

„Скоро ще бъда в Турция“, написа в социалните мрежи бразилската легенда Роналдиньо и така потвърди достоверността на плановете на Генчер. Трансферът на плеймейкъра става факт малко след привличането на камерунския централен нападател Самуел Ето`о.

Да, двамата са на общо точно 70 години и идват в Турция далеч след футболния си зенит. Но пък дали последните сезони Роналдиньо бе незабележим на терена с Атлетико Минейро или Коринтианс? Ни най-малко – килцата са му в повече, техниката е само подобие на познатата, но желанието за игра, центрирането „по конец“ и преките свободни удари са си почти като от едно време. Всичко това не е никак случайно, във визитката на Роналдиньо са подредени най-големите футболни успехи – бразилецът е печелил почти всичко, като започнем от Шампионската лига и титлите в Примера дивисион и Серия А с Барса и Милан, та до световната купа, Копа Америка и Купата на конфедерациите с бразилския национален отбор.

С бившия му съотборник нещата стоят горе-долу по същия начин – камерунецът изигра около 15 мача за Сампдория като се отчете с няколко попадения съвсем в негов стил. Сигурно си спомняте, че след финансовата авантюра в Махачкала, „деветката“ бе привикан от Моуриньо отново в Челси и набързо „запуши устите“ на критиката с десетина гола за общо 20 мача (няма как да се забрави радостта му в ролята на прегърбен старец с бастун при попадението срещу Тотнъм през март миналата година).

Нека напомним, че двамата идват в средняк от втория футболен ешалон на Турция, „прокраднал“ се трудно до А група. Неслучайно заглавията на спортните медии по цял свят изразяваха учудването, че „турски слабак подписва с легенди на Барса“. Няма как да е иначе, тъй като най-големите успехи на Анталияспор в петдесетгодишната история на клуба са едно второ място за Купата на Турция, две първи и две втори места във второто ниво на турския футбол. В Европа червено-белите са „си подавали носа“ едва три пъти – два от тях са участвали в Интертото и веднъж са се пробвали в Лига Европа (тогава Купата на Уефа) две категорични победи срещу азерски тим, един сензационен успех у дома срещу Вердер и приземяващо 0:6 в Бремен. С няколко думи – тимът е не средняк, ами слабак, че даже опашкар.

Съвсем на друго мнение е клубният президент – „Ще покорим целия свят“, каза Генчер при обявяването на трансфера на Самуел Ето`о и навярно наистина го мисли. Дали ще му се получи като начало в Турция ще разберем съвсем скоро. Вече е ясно, че поне „на сергията“ с футболни имена направо се получава, още повече докато в северната му съседка половината уж елитни отбори треперят дали за пореден път „ще минат метър“ не с трансферите или победите, а със самото съществуване.