Тъжна Балканска история. Малко като в Аризонска мечта, с елементи на "Църна маца" и повече "Ъндърграунд". Само музиката на Брегович липсва. Но мотивът е същия - "Вземи парите". Колкото и карикатурно да изглежда всичко от страни.
Последните събития около банкера Цветан Василев, публичното говорене на българските институции и действията на властите раждат въпроси, които искаме или не, трябва да намерят отговор след изборите. Появата на банкера в "Забранени град", за който сръбската грешна Мадона пее, че само "Истина се крие" е или част от юридическа стратегия за избягване на европейската заповед за арест, или отчаян опит на един видимо отчаян човек да се спаси от правосъдието, в което не вярва.
Всички сме в ъндърграунда - главният прокурор говори за "надскачане на закона", а управителят на централната банка зове да оздравяваме нещо болно, в чието разболяване са участвали и институции, и политици и човек и говедо, както е казал Елин Пелин в разказа "Кал".
В тази балканска кал, за КТБ се казват много неща, но остава впечатлението, че всичко е потънало в мълчание.
Цветан Василев твърди, че е подложен на политически натиск, но мълчи за едрите риби. Мълчи Висшият съдебен съвет, който точно в момента трябва да не спира да пита. Мълчат политическите лидери, които плават в мътните води на собствените си грешки. Но ако си мислите, че това е гузно мълчание, много грешите. Мълчанието им е по-скоро злато и от него прозира жажда за още повече пари.
Вложителите в КТБ са убедени, че някои иска да заграби не само влоговете им, но и активите на банката, а останалата част от обществото смята, че след като парите вече са били заграбени е нечестно и неразумно банката да бъде спасявана с пари на данъкоплатците. В тази ситуация ни настройват едни срещу други, което също е нечестно.
Объркването сред всички нас е толкова голямо, че само краят на мълчанието, от страна и на Василев, и на институциите може да ни даде пълна и логична картина. Но, уви... и в ъндърграунда, и в калта подобни неща рядко се случват. Или както казва Емир Кустурица - "Рибата е няма, безмълвна. Тя не мисли, защото знае всичко. Да, знае всичко"...