В този най-светъл и празничен ден, ще ви върна към едно събитие, съдбоносно и ярко, което доказва, че Великият ден бележи историята ни, в която няма нищо случайно.
Великденската акция от 1860-та година, при която роденият в красивия български град Елена Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх, бележи зенита в борбите на българите за църковна независимост. Това събитие дава истинския тласък на бляна за свободна България, който намира своята кулминация в Априлското въстание.
Защо ви разказвам това?
Защото с изненада прочетох как преди два месеца един съвременен български митрополит поиска от кмета на Панагюрище да отмени честванията по случай 140-годишнината от Априлското въстание, защото било "недопустимо провеждането на каквито и да е други празници, за да не бъде отклонявано съзнанието на вярващите".
Днес свещениците не присъстваха при изкарването на иконата. Отказаха да изкарат и кръста, който води традиционното шествие. Всичко това, за да се съобразят с Николай. Това е скандално и нечестно. Снощи в полунощ над "Александър Невски" някой беше решил да има заря. Никой в расо не възрази. В Панагюрище обаче трябва да е тихо според един митрополит.
Аз не съм патриотар и не бих си позволил да свиря на тази струна. Но нито Априлското въстание може да бъде наречено просто "светско събитие", нито някой има правото да забранява на свещениците да участват в помена за него. Нито пък те трябва да се съобразяват сляпо с желанията на митрополит, който обича да влиза в новините. Защото ако беше така просто нямаше да го има "Българския Великден" от 1860-та година, когато смелите духовници на несвободна България показали, че са свободни, записвайки имената си в историята. Техните действия раждат и здравата връзка между религията, историята и паметта ни. Нима не го знаем? Нима трябва да го забравим? Близо до хората са тези, чиито думи лекуват душите, а не будят страстите.
Затова на днешния ден ми се иска да си пожелаем да не забравяме, че във всяко действие със справедлива кауза има нещо божествено. Така е било и така ще бъде, а иначе хора, които да размахват пръст винаги ще има. Справедлива ли е тяхната кауза обаче? И истинска ли е тяхната вяра?
