"След шест месеца вие ще съжалявате за това решение". Подобно предупреждение чули сътрудниците на новопристигналия "граждански администратор" на Ирак преди повече от 12 години.
Било месец май и багдадските жеги тепърва започвали, но и без това господин Пол Бремър не излизал навън от съображения за сигурност. Решението му да не преговаря с висшите ръководители и военни на Саддам, развяващи бяло знаме, било факт.
Само за час, по нареждане на Буш-младши, със "Заповеди 1 и 2" Пол Бремър отписал 700 000 души от партия БААС и разпуснал цялата 400-хилядна армия, сред които били тези, които можеха да задържат сигурността в ръцете си.
Това е моментът, който обрече целия регион. Месец по-късно на картата се появи организация, наречена "Ислямска държава в Ирак". В редиците й се вляха някои от онези, които бяха готови да се предадат.
Там, край Мосул, където загинаха българските шофьори Ивайло и Георги, се пръкна нещо, което остана в сянката на "Ал-Кайда", поне за медиите, които се надпреварваха да излъчват публични обезглавявания.
Наричаха Блеър "пуделът на Буш". Малките европейски страни като България станаха част от "Коалицията на желаещите", въпреки френските заплахи да не го правят.
Само Русия мълчеше. Защото много скоро цената на петрола се взриви до космически нива, които за минимално време напълниха хазната на Москва със стотици милиарди.
Хората тръгнаха да бягат от Ирак. Главно заради отмъщението на тези, които бяха поставени извън закона от Бремър. 50 процента от персонала в иракските болници, например, просто се беше изпарил.
Така Сирия и Йордания бяха наводнени от милиони бежанци, откъдето американците интервюираха мигрантите. От тях приеха по-малко от 100 000 души на своя територия. Сигурно сред тях са изчезналите медици...
От тогава израстна цяло едно поколение. Тези, които са били деца тогава, обвиняват света, до който искат да се доберат за своите несгоди. Защото страните им бяха запалени от външна намеса, която обрече младостта им на бягство през граници, огради, морета и океани.
Останалото е история. Америка е все така далече, а машина на времето все още няма открита.
