Както казва Стефан Цанев, един от хората, които се гордея, че познавам - имало е и по-мрачни времена. Времена на терор, времена на кървави мистерии. Но историята не помни по-срамни времена като времето на голямото лицемерие.

Дами и господа, когато имам възможност, а аз имам тази възможност всяка неделя, се опитвам да ви кажа, че живеем във време, в което света се променя толкова бързо, че ако не си дадем сметка за промените около нас, просто ще бъдем погубени. Най-вече от лицемерие. Модерните технологии позволяват на словото да приема различни форми. То се лее от всякъде. Никога не сме плували в повече думи и повече смисли. Някои са жестоки и страшни, други кухи и безсмислени, а трети опасни. 

И няколко думи от тази седмица го доказват.

Демокрация и Диктатура. По ирония на съдбата, за „свобода и демокрация" обичаше да говори най-войнстващият американски президент Джордж Буш - син. Още по неговото време тази дума се изтърка. Сега демократичен се нарича и най-недемократичния режим, а Европа и Съединените щати защитават „демократично избрани" не особено демократично настроени личности, които налагат демокрацията с меко казано недемократични средства.  Не мога да приема, че репресиите са инструмент за постигане на демокрация.  В този смисъл не е учудващо, че привнесената лицемерна демокрация срути целия изток, а сега е на път да срине и запада. Какъв парадокс - демократична диктатура, защитавана от демократи, които свалят диктатори, за да разпространяват демокрация. Или поддържат диктатори със същата цел.

Тъпотия и Тръмпотия. От нея е болен всеки втори модерен политик. Той е роден от реалити телевизията. От нея произтича поговорката - "Тръмп като галош". Той говори това, което всички хора, от които винаги се е отвращавал, искат да чуят. Трендът на кухите лейки. В този смисъл плагиатството на дамата с глас като на еротична звезда, е доказателство как този вид политици гледат на думите - кухо, без смисъл, без мисъл. По същия начин, по който гледат и на жените - силикон в гърдите, силикон в главите. Но проблемът не е в прическата, а в това, което се крие под нея.

Толерантност и Тероризъм. Ето ви още две думи с една и съща буква. Криворазбраната толерантност доведе хиляди хора в Европа, които мислят как и кога могат да допринесат за нейното унищожение. Дори в Англия все още не си дават сметка за това. Брекзит заради източноевропейците, защото вземат работата на пакистанците. Нали, скъпи британци? Париж, Брюксел, Ница, Мюнхен, Багдад, Дамаск. Човешкият живот губи стойност. Дяволът е тук.

Покемони и Падения.  Истинските покемони не са тези, които ловим с телефона си, за да се занимаваме с глупости, а тези които убиваме с  непукизма си. Европа си мисли как да се справи с кризата с бежанците, но на умните глави и през ум не им минава, че можем да се справим с тази криза само ако стигнем до корените й. Да се опитаме да изгасим страните, които пламнаха, а не горещите частици, които летят към нас. В този смисъл, ако напълним всички проблемни зони в света с виртуални покемони, милиони зомбирани ще се втурнат да ги преследват. Дано покрай това свършат и нещо важно. Също както онези сирийски деца вече държат снимки не на родителите си, а на глупавите анимационни твари, защото така и не могат да привлекат вниманието на демократите.

Ето това е нашето време. Времето на  абсолютната европейска тръмпотия. Днес в Европа, а от ноември може би и в Америка.