„Те направиха много задълбочен анализ. Няколко месеца работиха къртовски, за да предложат програма за рестарт и реформи, която е изключително интересна. Програмата допада на нашия екип и финансирането ще бъде увеличено. Аз се радвам, че след промените, има обнадеждаващо начало и очаквам приятни изненади от предстоящото световното първенство.“

С тези бодри слова по адрес на федерацията по борба, Красен Кралев започна втория си мандат като министър на спорта. Няколко месеца по-късно, бодрост в българската борба, няма. Има празни ръце, с които националите се завръщат от световното в Париж.

Снимка: bul-wrestling.org

Резилът е пълен! Спортът, донесъл на България най-много медали в историята на олимпийските игри, спортът с най-голямо държавното финансиране за 2017-та, не спечели нито едно отличие във френската столица. Вместо на почетната стълбичка, борците си организираха своеобразно пътуване назад във времето. С гръм и трясък и с надеждата, че никой не ги е забелязал, се върнаха цели 56 години назад. Машината на времето ги свали чак в 1961-ва – годината, в която за последен път сме участвали на световно и не сме донесли у дома нито един медал.

Ако си в края на житейския си път и ти предложат да се върнеш в средата на 60-те на миналия век, сигурно би било приятно. Борбата обаче би трябвало да кипи от живот! Борбата – този така „български” спорт в световен мащаб, в който бяхме свикнали да доминираме от десетилетия. Статистиката също е показателна – България е на четвърто място във вечната ранглиста по завоювани медали в историята на световните първенства.

И точно затова – първенство, без медал е отстъпление. Да не говорим, че неуспехът идва в момент, в който федерацията по борба е с най-висок бюджет измежду всички спортове у нас. Някак неловко звучат към днешна дата отпуснатите 3 млн. лева на тази централа от Красен Кралев за 2017 г. 3 милиона лева дадени, въпреки, че от олимпийските игри в Рио 2016 борческият принос се изразява само в едно-единствено отличие при жените!

Снимка: bul-wrestling.org

Да не говорим, че от много отдавна, борбата вече не е сред спортовете с водещо социално значение у нас. Нито пък е сред най-предпочитаните за практикуване от децата. И да не говорим, че останалите два спорта с медали от Рио – художествената гимнастика и леката атлетика получават почти двойно по-малко (гимнастиката – 1,69 млн. лв, атлетика - 1,41 млн. лв – б.а.).

В защита на своето решение, Кралев изтъкна стар мотив – това е най-успешният ни спорт и трябва да получава най-много пари. Допълни, че след провала в Рио 2016 там реформите са интересни, правилни и трябва да се стимулират.

Реформата гласи, че голяма част от бюджета трябва да бъде насочван към клубовете, за сметка на лагери на националните отбори. Трябва да се създадат нови центрове в страната и да се организират повече състезания. Трябва да стартира Младежка лига.

Снимка: bul-wrestling.org

Да, трябва!

Но проблемът е, че голяма част от „иновациите” са все още на етап идея, а националите си се готвят, както преди.

Фактите са безмилостни. Пореден провал на пореден голям форум. Борците ни изостават от останалия свят не само физически и технически, но вече и тактически в развитието си. Нека си го кажем направо: случилото се в Париж е крах. Най-тежкият удар в историята на този спорт у нас. Този път не успяха да ни спасят и жените, които обикновено са абонирани за успехи, а и нека не се заблуждаваме – при тях конкуренцията не е, както при мъжете.

Докато българската борба се сгромолясва, този спорт все повече и повече се глобализира. В Париж например, 34 държави спечелиха медал – абсолютен рекорд на световните първенства!

Празни ръце и въпроси, без отговори. Ние ще питаме, но не очакваме да ни отговорят.

Кога ще подейства тази гръмко рекламирана от министъра на спорта реформа?

Кой ще ни каже до колко правилна е реформа, която не носи медали?

Как министерството контролира отпуснатите средства?

До кога Красен Кралев ще говори за „болезнени реформи“, без да прави болезнени промени?

До кога българската спортна политика ще продължава да фаворизира силови спортове с все по-нищожни успехи като борба, бокс и вдигане на тежести, за сметка на социално значими, водещи в олимпийската програма спортове като лека атлетика, плуване и спортни игри?

Неудобни въпроси. Въпроси, които тепърва ще бъдат актуални. Ще стават и още по-актуални с наближаване на края на годината, когато Красен Кралев трябва да запретне ръкави и да определи бюджета за втората година от олимпийския цикъл за Токио 2020.

Разбира се, ще запретне ръкави и ще разпредели средствата справедливо.