За да разберем в същина колко значима е връзката между тези три имена, достатъчно е да погледнем историята на най-успешния волейболен клуб на планетата в последните няколко години Итас Диатек Трентино.
Този тим, който във витрината си има цели 14 трофея - кой от кой по-значим, е създаден преди точно...13 години.
Точно така ... ни повече, ни по-малко! Историята на клуба е само тринадесетгодишна. Започва от 23 май 2000 година, когато тимът на Итас Диатек Трентино получава лиценза на Равена и с него правото да играе в италианския волейболен елит.
В първите си два сезона тимът въобще не достига до плейофите на Апенините. След това три пъти поред отпада още в първия кръг на плейофите, а на следващата година играе полуфинал. После пак се разделя с надпреварата още в първия кръг на елиминациите.
Всички тези посредствени класирания се случват, въпреки че през тези 7 години начело на отбора са били именити специалисти, като Силвано Пранди и Бруно Баньоли, а в състава на тима личат имената на доказани играчи, като списъкът им е безкрайно дълъг: Тофоли, Бернарди, Сарторети, Меони, Савани, Шулепов, Казаков, Елер! Между тях и двама българи в лицето на Христо Цветанов през 2004 година и Смилен Мляков през 2006-а.
Голямата промяна идва в ранното лято на 2006 година. Тогава президентът на клуба привлича в тима като наставник тогавашния помощник на Динамо (Москва) Радостин Стойчев в комплект със звездата на руския гранд Матей Казийски. Прозорливостта на мустакатия бос се оказва пословична, защото в следващите 6 години неизменно с присъствието на двамата българи Тренто се превръща в най-силния и успешен волейболен клуб на планетата.
Без да има на разположение разточителните бюджети на отборите от Русия и Турция, без фанатичните фенове на клубовете от Полша и Гърция, без дори да притежава високомерието на Мачерата Тренто убедително печели срещу всички и навсякъде.
Във витрината на клуба влизат три шампионски титли на Италия, три трофея от Шампионската лига и четири от Световното клубно първенство. Към тях три купи на Италия и Суперкупата на страната. Селекцията на тима включва още звезди на световния волейбол, като Гърбич, Висото, Винярски, Хуанторена, Риад.
Много български играчи в тези сезони също обличат екипа на Тренто – Красимир Стефанов, Васил Стоянов, Валентин Братоев, Владимир Николов, Цветан Соколов, Николай Учиков. Българите са най-много след италианците в тима в ерата Стойчев – Казийски. Всички други обаче идваха и си отиваха.
Радостин и Матей се превърнаха в символа на успеха. Волейболистът получи признанието в последните сезони да носи капитанската лента, а треньорът - всички професионални признания в различни анкети и класации. Ето така, когато фактите говорят, и Боговете мълчат! А приказката май е на път на продължи... Стискам палци!
АВТОР: ПЕТЪР БАКЪРДЖИЕВ
