Този коментар трябва да започне така – Байерн бе силен, много силен!

Да продължи така – съдиите бяха слаби, много слаби!

И да завърши с въпрос - това ли е краят на ерата Барселона в европейския футбол?!

Третото изисква самостоятелен анализ, защото за този Байерн най-вероятно тепърва ще се говори, съдийството пък е тъжна тема, за която в по-голямата й част не са виновни самите съдии или поне ми се иска да вярвам, че е така. Че има умишлени грешки, има, но започнем ли да вярваме, че повечето са такива, значи по-добре да изберем друг, по-честен, по-истински спорт.

Факт е, че футболът стана много бърз, Кристиано Роналдо спринтира като Юсейн Болт, а ние искаме един човек да е 90 минути на ниво и да тича наравно с 20 изключително добре подготвени футболисти (изключвам от бройката вратарите). За да стане това, трябва всички рефери да са бивши лекоатлети, а това очевидно няма как да стане. Спортът много се промени, но докато други се опитват да с в крак с това, футболът живее в миналото и все повече започва да страда любовта на хората към тази велика игра. Несправедливостите станаха твърде много и разочарованието започва да взима връх. Това е играта, която обичаме, това е играта, която трябва да ни забавлява, а напоследък се превръща в причина за негативни емоции, скандали и спекулации за различни машинации. Може би вярата ми в доброто е малко утопична, но загубя ли я, това означава, че ще загубя и нещо, което много обичам, нещо без което не мога – ФУТБОЛА!

П.п. Между другото, всички в Барселона заслужават уважение за това, че признават превъзходството на Байерн и не търсят проблема в съдиите, от които впрочем, те често в предишни сезони са били облагодетелствани. За радост на Виктор Касай, в този мач неговите и на колегите му грешки бяха засенчени от страхотната игра на баварците.

Сега за Барселона, но и за големите в тази игра, онези, които имат своя ера във футбола!

Реал (Мадрид) от зората на турнира, Аякс и Байерн от началото на 70-те, Ливърпул веднага след тях, Милан на Ариго Саки и Фабио Капело, отново Реал от края на миналия и началото на този век и сега Барселона. Пет велики отбора, елитен клуб, за който мечтаят мнозина, в който даже и хегемонът в Англия в последните 20 години Манчестър Юнайтед не успя да се нареди и това остава нереализираната мечта на сър Алекс Фъргюсън. Само по себе си това показва колко е трудно да станеш част от него. Но Барселона безапелационно зае своето място, направи го с изключителен футбол, който накара мнозина да обичат тази игра. Както и при другите велики обаче, един ден идва краят. По всичко изглежда той настъпва и при Барселона, не че този отбор няма да продължи да печели трофеи, но няма да е хегемонът, който бе.

Защо стана така? Може би, защото Барса започна прекалено да вярва във величието си. За да си на върха, трябва постоянно да се развиваш, защото другите се стремят да те настигнат и рано или късно успяват. А Барса спря да се развива, направиха се много трансферни грешки и сега, когато този велик отбор започва лека-полека да се изчерпва, те се виждат отчетливо. Това е едно велико поколение, но точно затова е много трудно да бъде последвано от друго такова, колкото и да е силна школата на клуба. Такава невероятна комбинация от индивидуалности се случва веднъж на 100 години, може би и повече, а може би и никога вече. За да компенсираш, трябват силни трансфери, а при Барса напоследък такива няма. Не само това, бе изпуснат невероятен футболист като Яя Туре.

Да, Лео Меси е най-големият в съвременния футбол, но ето, че и той се контузва, а без него Барселона бе слаба, както срещу Пари Сен Жермен, така и срещу Байерн. Но каталунците не играха добре и в първия мач с Милан, а тогава Меси бе на терена. Именно тогава се видя, че противодействие срещу Барса вече има, а отборът бе загубил и инерцията от силния старт на сезона. Но тук идва и големият въпрос – не сгреши ли Барса с Тито Виланова, не бе ли по-добре в чисто човешки план той да бъде оставен да се възстанови и да не се хвърля тази тежка отговорност на раменете му?!

В спортно-техническо отношение отговорът бе даден вчера и проблемът не е в това, че бе сбъркан съставът, проблемът бе, че Виланова не направи смяна до 83-ата минута, при положение, че отборът му играеше слабо, а на скамейката притежаваш Сеск Фабрегас, Давид Вия и Ерик Абидал. Алексис Санчес бе за смяна още първото полувреме, Меси очевидно не бе готов за игра, но Виланова изглеждаше някак далеч от събитията на терена, мислите му, като че ли бяха другаде. И това не е критика към него, защото той преживя огромен шок и ще му е необходимо време. Не знам как точно се е стигнало до решението да продължи да бъде треньор толкова скоро след претърпяната операция, но ако той е настоял затова, загубата няма значение, тогава решението на ръководството е разбираемо. В живота има много по-важни неща от една загубена купа, само дано този стрес не се отрази негативно на Виланова.

Сега обаче дойде времето, в което Барселона трябва да започне да гледа към бъдещето, трябват важни решения, трябва промяна, трябва нещо ново, както в тактически план, така и по отношение обогатяване на състава.

Може би пък това не е краят, може би е ново начало. С Лео Меси всичко е възможно.

АВТОР: АЛЕКСИ СОКАЧЕВ