Измамно се твърди, че Гуардиола е създал този отбор. Наследство на Франк Рийкард бе доразвито в пълния си блясък от Йохан Кройф, а Меси, Шави и Иниеста бяха избраниците да пренапишат неоспоримата му концепция за развитие на играта със златни букви в историята на футбола.
Гурдиола бе консуматор в Барса през последните 4 сезона, такъв какъвто беше и като футболист, възползвайки се от таланта на поколението на Христо Стоичков и Ко.
Като футболист Гуардиола бе лицемер, задкулисен, интригант. За тези, които не искат или не могат да си спомнят, той напусна Барса без приятелство, посегна на бой на Златната топка на 1994 година в съблекалните, завърши кариерата си с допинг... Ако не вярвате, попитайте Ицо.
Тези негови черти в характера си проличаха и като треньор. Назначаването му през 2008 година, след едва един сезон като наставник на Барса Б, с който се подвизаваше в Трета дивизия, дойде в момент на тежък финансов период в клуба. Раздялата с Роналдияньо, Деко, Ето’о, Дзамброта, Милито, Гудьонсен, Силвиньо, Едмилсон... бе неизбежна. Най-лесния вариант на ръководството за това бе назначаването на някой като Гуардиола. Защото голямо треньорско име едва ли би поело този отбор без звездите му, без пари за трансфери и множество текущи задължения. Неизбежните промени наложиха използването на треньор и играчи от школата, след като години наред каталунците безразсъдно се надпреварваха в Галактически битки с Реал в летния трансферен пазар. Спомнете си войната за Зидан, Бекъм, Ронадиньо, дори и за Жозе Моуриньо.
Тогава Шави, Иниеста и Меси бяха в трансферния списък, а тримата се засякоха като титуляри в Шампионската лига през 2006 година и то за 1 полувреме!!! На терена нямаше място за тях, а когато дойде кризата те станаха незаменими, защото нямаше други, а не заради Гуардиола.
Талантът на Меси обаче, направи този отбор независим от всякакви треньорски решения. И така 4 години Хосеп Гуардиола си вирееше на гърба на тези играчи. В нито един важен мач не успя да загатне тактически умения. Да варира, да експериментира в движение. Не!
Прословутата магическа игра, прикри треньорските му слабости. Гуардиола удобно се скри зад стила на "Триото". Просто консумираше успехите на един сплотен колектив, изчистен от звезди "злодеи".
Доказателство за тактическа грамотност е и селекцията му. Спомняте ли си трансфера на Мартин Касерес (Виляреал), Чигрински (Шахтьор), Хлеб (Арсенал), Кейрисон (Палмейрас), Максуел (Интер), Енрике (Байер Л), Златан...?
Случаят "Ибрахимович" обаче е друг, но и той е показателен за "Великия" Пеп. Той осакати този играч в Барса, защото такъв тип централен нападател се нуждае от промяна в схемата. Това бе прекалено голям риск за капацитета на Гуардиола, над който надделя и страхът от неуспех. Контузията на Давид Вия пък спаси треньора от нелепи оправдания за похабяване на реализаторските качества на нападател номер 1 на Испания на резервната скамейка.
А какво да кажем за ролите на Сеск и Масчерано в тима? След скандалите с Яя Туре, Боян Къркич и Джефрен, Гуардиола прибегна до назидателни мерки и срещу любимеца Жерар Пике. Подходът не бе по-различен.
Успоредно с това, нямаше кой да спре златното "Трио" - Меси, Шави, Иниеста към успеха.
Сега обаче ситуацията се промени и Гуардиола, от сантиментални съображения, абдикира пред нуждата да извърши належащи промени, касаещи подмяната на основните играчи. Та нали те му изградиха имидж на треньор...
Но, все пак нали това е ролята на истинския голям специалист? Е,...
Извън терена Гуардиола си остана същия лицемер. Играеше на два фронта при президентските избори между Лапорта и Росей, не различаваше "Чики" Бегиристайн от Андони Субисарета. Подлагаше на обществен показ своята завоалираност. Той превърна мистериозните си изказвания в основа на политиката на виреене в Барселона. И докато се кланяше пред страхотния си отбор пред погледа на хиляди скандиращи името му привърженици, той преговаряше зад гърба им с Челси.
Бъдещето на Барса е ясно. То е на върха! Но това на Гуардиола, май не съвсем. Защото в Англия си нямат Меси, а Лампард и Тери!
Автор: Тодор Кирков
