Стискам палци проклятието на маите за края на Света този декември да не се сбъдне, не за друго, а за да разбера колко още пъти Константин Папазов и Росен Барчовски могат да се извъртят като треньори на националния ни отбор по баскетбол. От много години насам репликата: "Тити,Росен...Тити, Росен" е символ на рокадите начело на представителния отбор на България. И след всяко напускане на поста двамата твърдят, че им е за последно и никога повече. Дали си вярват не знам, но знам че никой друг не им вярва... и днешният ден го доказва.
На мястото на подалия през септември оставка треньор на България Росен Барчовски, ръководството на баскетболната федерация (на което впрочем и двамата са членове) назначи... Константин Папазов. Същият този, който пред два месеца пред гора от микрофони в залата на Самоков се кълнеше, че няма да наследи Росен обяснявайки, че не било морално и честно. Говореше високопарно, че и той бил част от проблема, той също със съветите си е допринесъл за провала на тима ни, отпаднал безславно в европейските квалификации. За последните десет години Папазов за трети път застава начело на българския тим за мъже. В този период веднъж беше наставник и на женския ни отбор, а на няколко пъти се изявяваше и в ролята на консултант и мениджър, както по времето на Пини Гершон. Росен Барчовски също на няколко пъти ръководи българския тим, като поне може да има самочувствието на единствения българин, класирал състава ни на Европейско първенство през последните 20 години и на единствения наставник постигнал победи на Евробаскет от още по-дълъг период насам.
Нямам никакво съмнение, че ротацията ”Тити,Росен... Тити,Росен” се дължи колкото на тях двамата самите, така и два пъти повече на безвремието и безсилието, което е обзело българския баскетбол вече доста години. Папазов и Барчовски са единствените две фигури, които с присъствието си крепят интереса на публиката към този спорт у нас. Те обаче направиха и така, че никой друг извън тях да не получава шанс. А какво всъщност става с Георги Младенов? Дали пък той не заслужава? Просто се сетих за него, ама освен фантастичния ни бивш гард със заслужен картбланш трябва да се ползват още неколцина. За тях обаче място под слънцето няма. Най-много някой да се присети, ако има нужда от качествен асистент. Едва ли има по-безидейно ръководство на баскетфедерацията ни в историята на този спорт. Честни и готини хора, с добри спортни биографии, но спортният мениджмънт е мноооого, много далеч от тях. Пълна тишина и спокойствие. Никой с никой не се кара, никой на никого не пречи, всеки се е поокопал, не нарушава чуждото пространство и е доволен, че никой не влиза в неговото.
В същото време във волейбола например ври и кипи, но къде са едните и къде другите. Единственият, който в баскета ражда някакви идеи е Тити Папазов. Той е просто на всякъде. Познава всички и него всички го знаят. Посреща отбори на летището, изпраща ръководители, търси спонсори, купува и продава играчи, дава интервюта, осигурява телевизионните излъчвания и сам се снима в рекламните заставки... опитва се да поддържа живец и да храни егото си. Знае всичко от А до Я и това не може да му се отрече. Както, според мен, не може да се отрече и факта, че той би бил най-подходящ за поста президент на федерацията или поне по–подходящ от всеки друг към този момент. И колкото по-скоро това стане, толкова по добре. А ето още едно име подходящо за треньор на България -Тодор Стойков. Най-добрият ни баскетболист за последните 15 години най-вероятно играе последния си сезон на високо ниво и при добре обяснена му покана, мястото на национален селекционер изглежда точно като за него.
АВТОР: Петър Бакърджиев
