4 март 2009 г. Стадион "Българска армия". Едно дребничко свито момче забива фантастичен гол във вратата на ЦСКА и вкарва четвърфинала за Купата в продължения. После на дузпите Пирин елиминира "червените" и така Спас Делев класира тима си на полуфинал и на практика уволнява българския треньор № 1 Димитър Пенев.
17 юни 2009 г. Стадион "Българска армия". Същият голобрад юноша гордо пристъпва до батковците току-що облякъл трезвездния червен екип и се черви покрай довчерашните си кумири и микрофоните. Преди минути Спаско е подписал договор, като е заявил, че не иска повече от 1000 лв. заплата и че е щастлив да живее в едно от порутените бунгала на Панчарево – само и само да играе в любимия на сърцето си тим.
17 октомври 2012 г. Стадион "Българска армия". Чрез своя агент Спаско е непреклонен и иска 30 000 лева месечна заплата плюс 100 бона на ръка от "червените". Делев го няма, няма го и неговият ентусиазъм, изпарил се е меракът за бунгалото, изчезнала е и обичта към ЦСКА – клубът, който го изстреля към големия футбол. Няма го вече и сърцето, има само банкноти, договори, комисионни...
Къде се дяна любовта на Делев? Дали я погълна дупката на извънземните край село Ключ или потъна нейде покрай бреговете на турския Мерсин...
Спас Делев – от порутеното бунгало до 100-те бона на ръка.
АВТОР: Тодор Шабански
