У нас всичко винаги е странно, различно и нелогично. Същото важи за спорта ни. Успехи почти липсват, постигат се трудно, а когато са налице винаги се случват странни събития, имащи за цел да съсипят всичко изградено до момента.
Ако не сте на същото мнение, обърнете внимание на борбата. Веднага след края на Олимпийските игри в Лондон ръководство и треньори влязоха в словесна битка, която доведе до уволнения и няколкомесечни пререкания чрез медиите. Треньорските щабове на класическия, свободния стил и жените бяха сменени изцяло. В промените няма нищо лошо, особено когато сред новите лица са големи шампиони като Армен Назарян и Валентин Райчев. Въпреки това съществуваше реалната опасност след лошото представяне на Игрите в английската столица ситуацията дори да се влоши.
За радост на цялата нация обаче европейското първенство в Тбилиси (Грузия) показа, че родната борба все още е сред големите сили и нашите състезатели ще продължат славната традиция и история на този спорт у нас. Както се казва – където е текло, пак ще тече.
Шестте спечелени медала, по три в класическия и свободния стил, изненадаха много специалисти. Никой не очакваше подобно завръщане на нашите борци, които показаха огромно желание за победа. Не всички успяха да стигнат до медалите, но цялостното представяне бе впечатляващо.
Безспорно европейският шампионат не е сред възможно най-силните международни форуми, но е достатъчно престижен, за да заявим спокойно, че бъдещето пред българската борба изглежда светло. Работата на Армен Назарян, Вальо Райчев и техните помощници вече дава резултати, въпреки създалото се напрежение около националните тимове.
Рядко от споровете и скандалите в спорта излиза нещо хубаво, но ние, както във всяка една друга сфера на живота, винаги сме коренно различни от останалия свят. Със сигурност това не е най-правилната формула за постигане на успехи, но за сега в нашата мила родина тя дава резултат и май е по-добре да не я променяме, докато все още сме уникати.
АВТОР: НИКОЛА КАЦАРОВ