Рефренът ''не мъже, а герои'' бе скандиран мощно точно преди седмица във варненската зала ''Конгресна'' по време на отличните български волейболни победи над тима на Полша, класирали ни за поредна година на финалите на Световната волейболна лига. Сигурен съм, че и тази нощ България е била огласяна от тези заслужени възгласи.
Волейболистите от националния ни отбор показаха на всички, че малката ни раздирана от конфликти страна, има една малка група съмишленици, която неизменно вече доста години ни кара на бъдем горди. Всичко започна от ранната зима на 2006 година, когато под ръководството на Мартин Стоев, България спечели бронзов медал на Световното първнество в Япония. И оттогава досега вече 7 години националната волейболна фланелка е символ на морал, дух, патриотизъм и достойнство.
Истински мъже са всичките ни състезатели и техните треньори през този период. Истински герои са всички онези, които карат страната ни да не спи по цели нощи в очакване на поредната победа. Поколенията в тима се сменят, но най-важното - ценностите остават. Дори има надграждане.
Това лято всички български волейболисти положиха къртовски труд. Никой в началото на кампанията не вярваше, че България за поредна година ще играе на финалите на Световната лига. В група с Полша, САЩ, Бразилия, Франция и Аржентина, това изглеждаше лудост. За малко повече от месец тимът ни летеше от континент на континет, сменяше градове и часови зони. Постоянен оставаше само успехът. Победите следваха една след друга, а скептиците сред които и аз, получавахме с всеки един изминал ден все по-убедителни поводи да вярваме, че този отбор може да надгради постигнатото прези миналите години.
Мачовете срещу Полша във Варна бяха апотеоз на волейболното геройство, но ... всичко най-съществено тепърва предстоеше.Часове след последния мач във Варна, завършил малко преди полунощ в събота срещу неделя, състезателите ни вече бяха във въздуха за нови рекорди по дълго пътуване. Едни през Лондон, други през Рим, но всички с една цел – честта на българския волейбол да не бъде накърнена. След 40 часа от Варна през София, Англия и Италия, оттам до Буенос Айерс и още 400 км до Мар дел Плата, и още от летището и вече на игрището.
След една единствена едночасова тренировка в официалната зала, огромна часова разлика и невероятно физическо натоварване, България се изправи пред огромното предизвикателство да стартира надпреварата срещу не кой да е, а самият домакин на финалния турнир. Победата бе повече от впечатляваща независимо от допуснатите в хода на мача цели 27 грешки. Та, това е цял един подарен гейм! Лошият ни сервис бе неоспорим факт, както впрочем желязната ни блокада и безукорния Цветан Соколов с 29 точки и изключителните 65 процента в нападение.
Тази нощ България пак няма да спи. Волейболните ни герои ще търсят реванш от Италия за изпуснатия бронзов медал от Олимпийските игри, в повторение на битката за третото място от Лондон. Ще бъде титанична битка, защото победата ни праща сред четирите най-добри, а загуба не дай си Боже, ще ни прати в потайностите на евентуални договорки между ''адзурите'' и Аржентина.
