Твърде дълго време почитателите на Байерн чакаха този момент. Твърде дълго продължи лутането на отбора в отделните кръгове на Шампионската лига, в отчаяното търсене на верния изход, водещ до стълбицата към европейския връх.
Ето че най-сетне усилията на всички бяха възнаградени. Огромен товар падна от плещите на футболисти, фенове и ръководство. Дори Хьонес, мрачен и сломен от кошмара, в който трябва да живее, намери начин да се усмихне.
Байерн прояви характер, нещото, което липсваше и в двата финала, в които отборът участва преди това. И в Мадрид, и особено в Мюнхен, се видя, че поставен под напрежение тимът бърка. Футболистите не знаеха как да действат, когато нещата не им се получават.
Основни играчи бягаха от отговорност. Отказаха да бият дузпи, наложи се Нойер да изпълнява наказателен удар срещу Челси. Но на "Уембли" се видя един голям отбор. Баварците си бяха научили урока. Не се стреснаха от първоначалния натиск на Борусия.
За първи път от началото на сезона Нойер трябваше да показва истинските си качества и го направи бе един безупречен начин. За първи път Байерн се изправи срещу собственото си оръжие – пресата по целия терен. "Жълто-черните" опитаха да сломят състава на Хайнкес именно с неговата тактика.
И бяха много близо до успеха. Но шампионът удържа поривите на младите играчи на Клоп. А за всички беше ясно, че бясното темпо неминуемо ще изцеди силите на Борусия и в заключителните 15 минути се видя точно това.
Представянето на отбора през сезона обаче беше уникално и всички в Дортмунд трябва да са горди и благодарни на отбора. За всички незабравими мигове и емоции в този сезон, който ще остане завинаги в тяхната памет. Този финал, там на "Уембли", ще бъде помнен вечно от феновете на германския футбол. Единственото нещо, което може би липсваше тази вечер бяха "Скорпиънс" – с тях купона щеше да още по-весел...
Автор: Васил Делов
