През лятото на 2008 година Емил Велев бе назначен за треньор на Левски. Той застана начело на клуба в тежък момент – след загуба на титлата от вечния съперник ЦСКА с 16 точки разлика и срамно отпадане от БАТЕ (Борисов) в предварителните кръгове на Шампионската Лига.
Преди него от клуба си тръгна любимецът на публиката Станимир Стоилов, както и Велислав Вуцов, който бе уволнен именно след сблъсъка с беларуския тим.
Въпреки че бе избран като спасителен вариант, Велев не се уплаши и в традиционния за него стил звучеше уверено, сякаш Левски разполага с играчи от световна класа и само Реал (Мадрид) може да му попречи да стане шампион. С хилядите си култови реплики той стана обект на подигравки от много хора, сред които и привърженици на отбора.
Почти никой не вярваше, че Велев може да изведе Левски до какъвто и да е успех, но година по-късно във витрината на ст. "Георги Аспарухов" блестеше 26-ата шампионска титла. Между другото това е и последният спечелен трофей от "сините”, които вече почти 4 години не са виждали цвета на златните медали.
След триумфа в шампионата от Левски доказаха, че са поели сериозно по нанадолнището. В уволнението на Велев нямаше никаква логика, а останалото, както се казва, е история.
Четиригодишна история, в която начело на Левски бяха шестима наставници – Ратко Достанич, Антони Здравков, Ясен Петров, Георги Иванов, Николай Костов и Илиан Илиев. Нито един от тях не успя да си осигури комфорт на треньорската позиция. Дори и Ясен Петров, при чието ръководство отборът играеше добър футбол и успя да спечели седем точки в груповата фаза на Лига Европа.
Сега начело на Левски е доскорошният помощник Николай Митов. По стечение на обстоятелствата сега той е спасителният вариант на ръководството, което в лицето на Иво Тонев не спази гръмките си обещания да остави Илиан Илиев начело на тима до края на сезона. Ники Митов дълги години бе помощник именно на Емил Велев, с който работи в Левски, Славия и Локомотив (Пловдив).
Дали е научил нещо от своя добър приятел все още е трудно да кажем. Много хора се съмняваха в качествата на Велев, а го правят по същия начин и сега с по-младия му колега. За заключения е рано. Едно обаче е сигурно и вече се вижда – Митов е "наследил" начина на държание на своя "ментор". Всички се изненадаха от поведението му пред медиите. Уверено, дръзко, нахакано. Дори си позволи да заяви, че единствените легенди на клуба са Георги Аспарухов и Божидар Искренов. Остана неразбран за тези си думи, но това е друга тема.
Не закъсняха и безпочвените определения, че назначението на Митов е шега, че е най-слабият треньор в историята на Левски и т.н. Аман от специалисти! До момента фактите говорят изцяло в подкрепа на треньора.
"Слабият" наставник записа 4 победи в 4 мача, една от тях в Ловеч. Там, където Левски не бе печелил от 2009 година!
Победите повишават самочувствието на играчите, но не само. Сега уверените изказвания на Митов вече имат подкрепа от резултатите и това променя нещата.
Всъщност Левски в момента се нуждае от точно такъв наставник, който не се интересува от чуждото мнение и има достатъчно его, нужно за по-дълъг престой на този пост.
Пред Митов и Левски предстои голямото изпитание – ЦСКА. Победа в дербито може да означава и шампионска титла. Загуба пък ще върне младия наставник на старта, от където не всеки път се тръгва бързо.
След малко повече от месец ще разберем дали приликите между учителя и ученика – Велев и Митов, ще спрат до тук или и двамата ще имат поне по един трофей със "сините". Да видим какво ще кажат тогава "специалистите" и хората със забит нож в гърба...
