Когато започнеш сезона с отпадане от някаква Мура, без победа в първите три мача от първенство и се казваш ЦСКА, над теб е минало не просто цунами. Сезонът е провален, още преди да е започнал. На „Българска армия“ отдавна не се говори за титла, а за оцеляване. Но все пак в ЦСКА има хора, за които тази мисъл е ерес. И е възможно те да изиграят по-добре дори от Том Круз филма „Мисията възможна“.
Преди да кажем защо ЦСКА има право да мечтае за титлата, да се върнем на старта на може би най-абсурдната календарна година в историята на клуба, заради чието име още свързват България с отстраняване на европейски шампиони, с Христо Стоичков и Димитър Бербатов.
В края на 2011 година ЦСКА имаше нападение от средноевропейска класа – Янис Зику, Жуниор Мораес, Мишел Платини, Грегъри Нелсън и Спас Делев. В началото на 2012-а остана като сираче, остана един Мораес. Приемаме, че пазарната икономика изисква при добри оферти да продаваш. Но ако имаш за цел да си шампион (за първи път, откакто управляваш клуба) и да участваш сериозно в евротурнирите, пътищата са два – или отказваш оферта за някоя от звездите си, или купуваш адекватен заместник. Мисли ли някой Нжонго Присо за такъв?
И не на последно място – не назначаваш неизтрезняващия сръбски анонимник Драголюб Симонович. За няколко месеца при Дуци, ЦСКА се забърка в допинг скандал, загуби точки, направи абсурдна подготовка. Още повече, Симонович така и не успя да се определи какъв е – треньор или директор. Делеше властта с една от най-големите емблеми на ЦСКА Димитър Пенев, позволяваше си дори да го унижава пред екипа му.
Дойде и първият пролетен кръг, логично ЦСКА падна от Черноморец и на „Армията“ се заговори, че дори мястото в евротурнирите е под въпрос. Босовете на ЦСКА като че ли най-накрая изтрезняха. Спряха да слушат „Приказки от 1001 нощ“ за единствения българин, с когото са свързани успехи на клуба през новото време – Стойчо Младенов.
Може би и днес Екзекуторът на Ливърпул съжалява, че на 5 март прие да се срещне с Димитър Борисов. Защо? Влизайки в ЦСКА, Младенов се превърна в щит за всички. На първо място за собствениците, обграждани с „народна любов“. На второ – отборът. С изключение на един Мораес и позагубилия с годините си блясък Тодор Янчев, в ЦСКА „блестяха“ хора като Николай Дюлгеров, Джорджиан Паун, Коста Янев... За тях Младенов обясняваше колко са добри, ясно съзнавайки, че с тях титла няма да има. Стойчо поведе война на всички фронтове - Левски, Лудогорец, БФС. Жертва себе си, за да пази спокойствието в ЦСКА. Изведнъж този жалък „червен“ отбор започна да побеждава. Точките се трупаха, конкурентите се изнервиха и ЦСКА поведе в класирането. Макар без Зику, Платини и Делев.
Изключително странно в този момент е поведението на ръководството. Когато си толкова близо до триумфа, а си бил отписан, ти рушиш собствената си къща. Спряха заплатите и премиите, нямаше пари дори за витамини (не от тези на Дуци). Когато ЦСКА трябваше да е най-стабилен ръководно, клубът изпусна парата. Е, какво да очакваме от и без това слабите футболисти? От изгонения отвсякъде Дюлгеров, който се разхождал по алеите из парка и минавайки покрай стадиона, решил да почука за работа. Как да вярваме, че управленската вихрушка в ЦСКА е искала титлата? Щеше да е най-големият абсурд, ако в последния мач срещу Лудогорец една от трите греди беше пронизала мрежата.
И стигаме до новия сезон, който бие по абсурди предишния. Стойчо Младенов се е доказал, че може да прави отбори. Вероятно затова „Титан“ се хвана за него като удавник за сламка. Само че, още преди края на сезона показа, че няма да позволи на треньора си да работи. Отказа да прати негови хора да наблюдават на живо набелязани играчи. Слушаше Станимир Стоилов, който като лобист се гордее с два трансфера в ЦСКА – на Присо и Сивард Спрокел. А преговарящ №1 за новите беше... маркетинговият директор. Този, който не беше стъпвал на футболен мач до 2012 година, но вече беше присъдил – Стойчо Младенов е некадърник и не става за треньор. Опитвам се да се сетя името на маркетинговия директор на Манчестър Юнайтед, Барселона, Реал (Мадрид) или Байерн. Клубове – еталон за успехи. Няма случай, в който този, изключително важен иначе, човек да е коментирал Алекс Фъргюсън или Жозе Моуриньо. Или да е бил наказван от местната футболна федерация заради неадекватни и некомпетентни изказвания по различни теми. Повтарям – маркетинговият директор е много важен човек, защото носи пари в клуба си. Но влезем ли само в магазина на ЦСКА, ще разберем, че в родната „А“ група има доста по-добре функциониращи маркетингови отдели, отколкото в най-успешния български отбор. Във всеки нормален клуб всеки си знае правата и задълженията. А в ЦСКА...
Да се върнем обаче на терена. Първо от подготовката – за втори път в годината ЦСКА смени плана си по решение свише дни преди заминаването. През зимата трябваше да играе с Валенсия и Виляреал, но се отказа. През лятото тръгваше за Холандия, където се събира цяла Европа, но в крайна сметка отиде в... Турция. Как се стига до екзотичното и непознато място? Питайте Мораес. Той трябваше ту да си тръгне, ту да се прибира. Научил е пътеките.
От толкова много селекционери в ЦСКА се стигна до грандиозния провал с Мура. Сигурно дори световното страшилище Санта Колома можеше да запълни групата от 18 футболисти. Всички носят вина за тази черна страница. Но рибата се вмирисва от главата. От тези, които не плащаха нито на треньори, нито на футболисти – стари и нови, сменяха подготовки. А, да не забравяме – отново нямаше витамини, но с една добавка – вече нямаше и минерална вода за тренировките. За Стойчо Младенов завинаги ще си остане неизтриваемото черно петно във визитката, защото след години в историята на ЦСКА ще пише „отпаднал от Мура“, а за обстоятелствата никой няма да си спомня.
Продължаваме с абсурдите. Ръководството май разбра, че провали селекцията и започна да „работи“ на ново. С взимане на половината разпаднал се Локомотив (Пд), макар от тях да стават 2-3 души. Когато няма риба и ракът е риба, са казали хората. Но не и когато още е в реката. ЦСКА взе куп нови и... не можеше да ги картотекира до 1 септември. Заради някакъв странен казус с Черноморец за прословутия Анисе. Ето още един въпрос към ръководството – защо не бяха платени веднага парите и забраната да падне, а трябваше да се чака УЕФА да поставя ултиматуми? Какво значение има дали дългът щеше да бъде оправен в началото на август или в средата на септември? Значението е огромно за настоящето класиране. Излизайки с точно 11 картотекирани футболисти, ЦСКА падна от Литекс, не успя да победи Черноморец и Локомотив (Пд). Ако някой от собствениците беше отишъл на стадиона, щеше да види. Срещу Литекс „армейците” щяха да спечелят с лекота при нормална обстановка, а паднаха нещастно. Срещу Черноморец и Локомотив, ако не беше любимият им Присо, ЦСКА щеше да има четири точки повече. А какво правеха останалите? Играеха контроли и си чакаха парите. Излизаха все повече от форма – дори Меси да играе мачлета само срещу Алкоркорн и Бенидорн, няма да е толкова ефективен при завръщането си. Така отбор не се прави.
Но в медийното пространство за всички проблеми беше винен Стойчо Младенов. Не ставал, бил лош тактик, гонил „добрите момчета“ от пролетта. Срещу Левски щял да играе с 11 души в защита. Но какво стана на терена – ЦСКА излезе изключително офанзивно и смачка вечния съперник . По всички параграфи. Унижи го с игра, въпреки проблемите в къщата си. Младенов изведнъж стана брилянтен тактик. Кое сега е вярното? Добре, че отдавна е спрял да чете анализите за себе си. Всеки ден се намира някой да пресмята неустойката на Стойчо. Седял заради нея. Ах, колко плоско! Дотрябват ли му пари, Младенов веднага може да подаде молба до арбитражната комисия и за около пет секунди да вземе – забавени и бъдещи. Но точно тези вътрешни не могат да разберат, че за този човек ЦСКА не е просто месторабота, а кауза. Че е събрал достатъчно, за да си гледа старините от успешните си периоди в Саудитска Арабия и Египет. Там, където плащат редовно и по много. Там, където го чакат да си тръгне от ЦСКА, за да им покаже някоя „ливърпулска“ хватка. Ако беше чужденец или просто наемник, да е осъдил отдаван ЦСКА. Както направи Павел Дочев – за пет мача има да взима 250 000 лева. Прав си е – договорите трябва да се изпълняват. Както и Йоан Андоне, сега треньор от Шампионската лига, беше ударен от фен в Мездра и на другия ден си тръгна. Взе си пари, но не е дошъл да го бият.
На фона на цялата апокалиптична картина, жребият за първенството трябваше да постави последния пирон в ковчега на ЦСКА. Едва ли има друг сезон, в който „червените“ да са гостували на всички трудни места – Ловеч, Бургас, Разград, Пловдив, Варна. И за капак – още в първия кръг за Купата - дуел срещу Лудогорец. Но ЦСКА оживя. Преднината от седем точки не е непреодолима. Най-вече защото тежките мачове минаха, съперниците ще играят помежду си, а напролет всички гостувания се превръщат в домакинства.
ЦСКА има шанс да оживее благодарение на „ливърпулския“ мит. Георги Илиев-Майкъла трябва да докаже, че освен добър бизнесмен, е и добър футболен ръководител. Аспарух Никодимов трябва да покаже, че не е загубил нюха си за добри играчи и да доведе нови. А Стойчо Младенов – че знае как се правят шампионски отбори. Ако и сега собствениците на „Титан“ не пожелаят да „пият вода от извора“, рано или късно ще бъдат изметени от „Българска армия“ по начина, по който техните служители чистят кофите нощем. Сега е време да помогнат мисията „титла“ да стане възможна.
Автор: Стефан СТЕФАНОВ
