България има нов, абсолютно различен и далеч по-добър национален отбор, година след като бе стигнала дъното в световния футбол. Причината е една и се казва Любослав Пенев, който завършва годината без загуба в изключително тежка квалификационна група.

Към добилото вече популярност всеобщо мнение, че днес първият ни тим притежава сърцати биткаджии, които се раздават докрай на всяка педя от терена, добавям още нещо. Да, Любо събира бойци, но за да ги учи. Защото само с хъс и желание не става. Няма как да се стегнеш и - ей-тъй, от само себе си - да надиграеш европейския вицешампион Италия, да прекършиш коравата Армения, да вземеш точка с човек по-малко от винаги опасната Дания и да откраднеш нещо от кошмарната досега за нас Прага. То ако ставаше само с надъхване, всеки квартален тим щеше да е световен шампион.  

Не става само с хъс...
Ето още доказателства, че Любо работи много със своите момчета. Невероятно бързото прегрупиране не става само с хъс. Както и много точното подреждане по терена. Играта на скорост, с едно докосване, с много движение и непрестанно откриване за пас от съотборника не се получава само с едно "Хайде да се стегнем!". Забелязвате ли колко мобилен е нашият тим? "Отнемаш и тичаш до откат" е стил, който прави българите в момента толкова опасни. В националния отдавна не е имало толкова динамика, вероятно от онова американско лято. Зад всичко това стои много работа, включително индивидуално с всеки играч. А какво ще кажете за статичните положения? Всеки един корнер и пряк свободен удар вещае заплаха за съперниците ни и поради това най-опасните положения пред вратата на Чех дойдоха след заучени и очевидно дълго упражнявани действия.

Многото лица на първия ни тим
А, забележете само тактическото разнообразие на националния ни отбор. Срещу Италия сюрпризирахме света с открит атакуващ стил "шампанско", от Армения изскубнахме победата много предпазливо, с Дания си взехме точката като "заключихме" мача след форсмажор, а с чехите се дебнахме докрай, въпреки че очевидно свършихме горивото след час игра. В контролите с Холандия, Унгария, Турция и Кипър нашият тим имаше всеки път различен стил. 

Създавай дискомфорт на съперника
Основната черта на този стил може да се опише накратко така: "Да създаваш дискомфорт на съперника". За да успяваш в това обаче се искат три неща: много добре да разбираш играта, да умееш да разгадаваш конкретния си съперник и да знаеш как да подготвиш тима си за всеки отделен мач. Резултатите доказват, че Любо съчетава тези неща. Пълните стадиони и добрата игра на българите пък са най-добрият атестат за неговата работа.

За България с по-малко сол
Без да почервенее, първият ни тим пак пожълтя нашарен с 4 картона и в Прага. Два ранни на Дяков и Илиев, и два изпросени на Иванов и Минев отново завъртяха в реакциите след мача старата плоча, че сме ощетени от реферите. И пак оспорване, ръкомахане, разправии със съдиите, жестове, пустосване на терена... Няма да е зле нашите национали воглаве с Любо и Боби да се присъединят към нашумялата напоследък инициатива "За България с по-малко сол". Защото пресолиха манджата с воя от съдиите. След всеки мач по 10-15 минути коментираме съдии. Звучи като оправдание, а тимът на Пенев не се нуждае от такова, защото играе много добре. 

Реферите не гледат часовника при картон
В държавата на крясъците, се появиха дори мнения, че Боби Михайлов трябвало да обработва шефа на УЕФА Мишел Платини в познатия от преди години стил "ала Батето и Вуцата". Самият президент на БФС пък изръси - вероятно повлиян от хашлашките захапки на Любо Пенев - че за ситуацията с Бандаловски "не може да ни дават червен картон в 30-ата минута". Оказа се, че може, защото никъде Правилникът не обвързва реферските решения с минутите. Тъй че, няма да е зле да дръпнем малко ръчната в коментарите за съдиите.

Хората харесват "бебетата на Любо"
Между другото, Любо орева орталъка заради реферите и като водеше ЦСКА, но след това в Литекс изведнъж миряса. И на двете места обаче говорихме за "бебетата на Любо", впечатлени от смелостта, с която залага на младите българи. Същото се случва сега и в националния, където треньорът прави чудеса, върши безпроблемно подмладяване и изстисква максимума от едни играчи, откровено не притежаващи някакъв суперпотенциал, което личи и от тимовете, в които играят. Това е още една причина българите отново да заобичат днес своя национален отбор, пак да пълнят стадиона и да се кефят от играта му. 
 

АВТОР: Тодор Шабански