Баскетшампионът на България Лукойл Академик стартира със зрелищна победа участието си във втория по авторитет турнир на Стария континент - "Еврокъп". В сряда вечер Тодор Стойков и компания разгромиха с 93:75 белгийския Шарлероа.

Само за сведение в предишните две години белгийците бяха участници в Евролигата. Така че успехът над тях, и то с впечатляващите 18 точки, е повече е достатъчно значимо събитие. Значимо, но твърде бутиково. По трибуните в зала "Универсиада" имаше не повече от 1000 зрители. Не за първи път в последните седмици и месеци, та дори и години, най-скъпият и качествен отбор у нас се бори с този проблем.

Бори се, но непълно безрезултатно. А имаше добри наченки. Точно преди година рекордните 6000 зрители наблюдаваха в "Арена Армеец" мача на Лукойл срещу френския Асвел, също от турнира "Еврокъп". Голяма част от тях сигурно заеха местата си в очакване да видят голямата НБА звезда Тони Паркър. Той пък си остана във Франция и не дойде.

Все пак на паркета бе друг играч с кариера отвъд океана - Рони Тюриаф. Малко по-късно близо 5000 зрители наблюдаваха двубоя от следващия кръг на надпреварата срещу Памеса Валенсия. Изглеждаше, че публиката се завръща след няколко години на полупразни трибуни на двубоите на шампиона. И на фона на тази позитивна тенденция ръководството на клуба реши да направи пореден реверанс към баскетболната публика, канейки в София грандовете на европейския баскетбол Барселона и Панатинайкос през месец септември.

И ядец! "Арена Армеец" остана празна! Обидно празна. Всички заедно потърсихме успокоителна причина за този факт в това, че все пак мачовете бяха в края на отпускарския сезон, надпреварата беше с приятелски характер и то само броени дни след провала на националният ни отбор в европейските квалификации.

Малки сламки, целящи да прикрият очевидното – пълна баскетболна апатия и летаргия. Дойде обаче поканата за участие към Лукойл Академик в квалификациите на Евролигата и гарантирано място в "Еврокъп", а с това и повод за нови розови сънища. Клубът направи най-силната си селекция от години, привлече качествени и атрактивни играчи с добри биографии. Тимът играе зрелищно и побеждава...пред празни трибуни! И отново въпросът е "Защо?" Конкретно за мача в сряда, ето няколко отговора, поредни малки сламки.

-Неудобният час - може, все пак в столичния трафик, 18 следобед в работен ден е крайно несъстоятелно.
-Залата – не е невъзможно да бъде, все пак след луксозната, но заета "Арена Армеец", старата "Универсиада" е като връщане в миналото. Няма и паркинг.
-Съперникът – вярно, не много гръмко име в баскетболна Европа.
-Липса на идентичност - дълга тема, нееднократно коментирана. Домакинските мачовете от вътрешното първенство Лукойл играе в Правец и не може да възпита собствена публика в София.

Все причини малко или повече основателни, но като цяло служещи само за успокоение на очевидното. В клуба не полагат усилия или го правят в грешната посока - затова трибуните да бъдат пълни по време на важните мачове.

Очевидно евтини билети и добра селекция не са достатъчни. Нужно е отношение и професионализъм в трудната и деликатна материя в битката за зрители. А дали някой знае,че следващият домакински мач на тима от "Еврокъп" ще се играе в Самоков?

 

Автор: Петър Бакърджиев