Признавам, че в последните седмици, та дори и месеци, клубният ни баскетбол не е в основния фокус на вниманието ми – нито професионалното, нито личното. Все още си мисля, че основната причина за това е в мен. Но не собствената ми персона тук е важна. Иска ми се да вярвам ,че заниженият ми интерес касае само мен и не е обща тенденция. Ходейки в залите обаче ми се струва, че все по-рядко виждам и други хора от т.нар „постоянно присъствие”,с които до скоро често се засичахме.

Какво се случва с тях не знам, както и не знам защо, но клубният ни баскетбол продължава да страда от липса на висок обществен интерес. В София и Правец залите са бутиково пълни, по–скоро празни. Същото е в Бургас, Плевен и Варна. Радва ме, разбира се, обстановката в Ботевград , Самоков и Ямбол. Без да обиждам Ботевград и Самоков обаче те със сигурност са във втората 20-ица по големина на градовете в България. Ямбол и той май е тръгнал натам.

В големите градове интересът е почти нулев. Това е нещо, което не е новост и сигурен съм, че малко хора биха ми опонирали. Това е тенденция от няколко години и жалкото е, че остава непроменена.

А предпоставки - Бог дал. Категоричен съм, че от първенствата на спортните игри у нас баскетболното е най-качественото и най-честното. Спортните съоръжения, макар и не блестящи, са по-добри от тези на футболните и волейболните отбори.

За хандбал, ръгби, хокей и водна топка дори и не говорим. Макар и не разточителни, бюджетите на баскетотборите са доста дорби и селекциите на съставите са любопитни. За треньори с професионалните и човешки качества като на Чолаков, Барчовски, Везенков, Папазов, Коешинов и Аце Тодоров в другите спортове могат само да мечтаят. Тогава какво става? Едната посока на размисъл е доминацията на един отбор. Това, със сигурност, е вярно.

По-същественото обаче е липсата на цялостна визия и стратегия как да изглежда баскетболния продукт. Опити има и предстоящият турнир за купата на България е един от добрите такива. Дано постави начало на тенденция.

Баскетболната федерация успя да осигури реномиран генерален спонсор. Домакинството пък получи един от най-баскетболните ни градове, в който обаче зрителският отлив в последните години е доста осезаем. Защо пък не тридневната надпревара в зала „Конгресна” да не отприщи интереса на местната баскетболна общност. Дано само хората във Варна да не са прекалено заети с протестите против местния кмет, сметките за електричество и ситуацията в държавата. Последното го казвам с лека усмивка, макар че искрено се възхищавам на желанието на варненци за промяна. Те бяха двигателя на обществените процеси в страната от последните седмици и не бива да спират. Но да не се отклонявам. Темата е турнира за купата на България по баскетбол, който стартира в сряда във възможно най-добрата зала, с възможно най-силните отбори. Е,няма да открия топлата вода ако кажа, че победителят изглежда предизвестен. Битката обаче съвсем не е лишена от интрига. И то още от първия ден – деня на четвъртфиналите.

Лукойл – Берое

Първият за деня сблъсък изглежда с предварително най-ясен завършек. Ще се срещнат най-добрият отбор в България за последните 10 години и най-амбициозният тим у нас в последните 2. Чудесен сблъсък на треньори. Сашо Везенков срещу Георги Младенов. Признавам ,че бях много доволен, когато Валентин Златев назначи за треньор на Лукойл Сашо Везенков. Казах си... най-после! Толкова години в качеството си на спортен директор Везенков правеше селекция, а треньорите не успяха да изпълнят високите евроочаквания.

За трофеите в България не говорим. Те са ясни. Тогава и аз бях от хората, които призоваваха Везенков да стане треньор и да покаже как се прави. Не знаех какво мога да очаквам, но това, което видях до сега от него надмина очакванията ми. Най-впечатлен съм от това какво настоение и екипност бликат от поведението на баскетболистите му на терена. Сигурен съм, че основната заслуга за това е негова. С наличието на Стойков, Аврамов, Веселинов, Хийт и Уоткинс, шампионите изглеждаха труднопобедими. С привличането на Боян Попович и Димитриос Харитопулус, Лукойл е непобедим у нас. Радвам се, че приключва ерата на незнайните американци за сметка на научени и качествени европейски баскетболисти. Мъчно ми е, че симпатичният отбор на Берое ще трябва да напусне турнира за Купата още в сряда, но Георги Младенов имаше малшанса, жребият да го срещне още в първия кръг срещу бившия му отбор. Иначе Берое тази година постига абсолютния максимум на представянето си и заслугата за това е най-вече на Георги Младенов.


Балкан – Ямбол

Втория двубой от програмата за четвъртфиналите е с най-голям заряд. Тук неизвестните са най-много. Балкан привлече в средата на първенството отличен треньор като Александър Тодоров, а в Ямбол си имат институцията Иван Чолаков. В Ботевград изграждат амбициозен проект,а съставът притежава най-добрата си селекция от доста години, въпреки напускането на Лилом. В Ямбол пък налучкват селекцията си в движение и това е нормално, предвид ограничените финанси. Последните седмици обаче са доста добри и очаквам двуоят в сряда да затвърти този факт. Очаква ни изкючителен сблъсък,който ще завърши с драматичен успех на Ямбол, според мен.

Левски – Черноморец

Само преди няколко дни двата тима изиграха шампионатен двубой по между си в Бургас. Левски спечели, но тимът на Дечо Коешинов показа респектираща игра. В последните седмици бургазлии натрупаха няколко победи в първенството, което със сигурност им донесе самочувствие и настроение. За Левски всичко друго освен финал срещу Лукойл ще бъде провал. Купата също влиза в мечтите на Папазов. Той има добър отбор и безгранична амбиция,а мачът в сряда ще бъде за "сините" само първа стъпка по пътя на реализирането им.

Черно Море – Рилски Спортист

Домакините на турнира ще се изправят срещу постоянно прогресиращия отбор на Рилски спортист. Не очаквам обаче интригуващ слъсък. За тима от Самоков големият мач на надпреварата ще бъде в четвъртък, когато тимът на Росен Барчовски ще се изправи най-вероятно срещу Левски. Варненци демонстрират по-големи амбиции около организацията на състезанието, отколкото около представянето си на терена. Черно Море има славна история, но последните години, а и настоящата също са част от едно течение, по което клубът се е понесъл и за излизането, от което е нужна драстична промяна.

Моделът може би е в това, което прави точно съперника на Черно Море. В Самоков решиха да иградят елитен представителен тим и около него да градят школа. Сега Росен Барчовски разполага с отлична петица ,2-3 добри резерви и много хъс да победи.