Един от най-изумителните отговори, които някога съм получавал на свой журналистически въпрос получих от Кубрат Пулев часове след като най-добрият ни боксьор победи американецът Тони Томпсън. С този си успех най-добрият ни боксьор стана официален претендент за световната титла при професионалистите версия IBF, която сега е притежание на Владимир Кличко.
Попитах Пулев простичко – какво прави след впечатляващата си победа? Очаквах всичко друго, само не и откровения му отговор... Другите отидоха да празнуват, а аз играх шах!!! Не знам дали всички, които чуха тези думи ги приеха така както аз, но мен лично ме удариха така, както Кобрата налагаше Томпсън на ринга в гермаския град Шверин. Честно казано не знам какво точно очаквах да чуя – дали скромното "пихме по биричка" или пък гръмкото "празнувахме както ние си знаем"... Партия шах в чест на световната титла обаче съгласете се е доста необичайно, може би дори ексцентрично. От устата на български спортист дори кощунствено. Футболистите и всякакви други след мижавите си победи срутват чалготеки, пресушават баровете и се мислят за велики. Точно толкова безлични са те, колкото безлични са и представянията им. Малко са изключенията, но добрият пример, който дават, дори и не чак толкова заразителен, все пак бива оценен от нормалните хора. Да сте чували волейболните ни национали да се отдават на гуляй след историческите си победи? Или пък Григор Димитров, Данчо Йовчев или Ивет Лалова? Да знаете нещо за нощния живот на Армен Назарян или Станка Златева? Не, нали?! Но за безброй други лекета наричащи се спортисти страниците преливат от "титаничните" им подвизи.
Кубрат Пулев в последните няколко години се превърна в символ на българския успех. Напълно оплют и отречен само преди 5 години след Олимпийските игри в Пекин, Кобрата натри носовете на всички с безпрецедентните си успехи. Показа как се върви към успеха. Да, и той като мнозина е имал своите грешки на растежа. В годините назад и той е бил подвластен на изкушенията на младостта. Семейното възпитание и изключителния хъс обаче го изведоха до най-големите постижения мечта на всеки спортист. Трогателно звучат думите му как с брат си Тервел са разглеждали преди години световната боксова ранглиста с имена като Тайсън, Холифийлд и Ленъкс Луис в нея мечтаейки си тайно за своя боксов път. Сега Кубрат е №3 в света, веднага след безапелационните Владимир Виталий Кличко, в опасна близост до тях. Пулев е убеден, че нищо не може да го спре по пътя към окупирания от украинците връх и сме длъжни да му вярваме. Той е от тези, които не мрънкат, а работят..., ама много работят! Не се оплакват и не занимават другите със себе си. Изчезващ вид родолюбец и патриот!
Автор: Петър Бакърджиев