Преди около месец коментирах, че треньорският потенциал на Стойчо Младенов в ЦСКА отдавна е изчерпан. Червената легенда може да е дал много на клуба, може да е икона за феновете, но в момента присъствието му на пейката повече пречи, отколкото помага на отбора. Такава, за жалост, е сегашната ситуация - след 3, 5 или 10 години може да е коренно различна.

За 7 месеца Младенов сътвори такъв брой провали, какъвто 10 негови предшественици общо не бяха правили. И тук раздудите до истерия комисионни и неустойки са най-малкия проблем, ако изобщо ги има. Но погледнете: комично ранно отпадане от Симитли за Купата, уникален резил с пропиляването на 8 точки за пет кръга и изпускане на титлата, загуби във всички ключови срещи, най-големият срам в европейската визитка на ЦСКА с елиминацията от Мура, рекордно слаб старт с 10 точки изоставане само за 6 кръга в А група... И най-тревожното: трагична, ама наистина трагична игра на футболисти с претенции, големи заплати и „уж” доказан потенциал.

Това ЦСКА ли е? На самия Стойчо харесва ли му такъв отбор? И кое му пречи неговият тим да побеждава. Първо бяха подводниците, след това селекцията, реферите, забавените картотеки, после неизплатените заплати.... Сега какво?

Не, тук оправданията с „Титан” някак вече не вървят. Собствениците наистина сътвориха невероятен хаос в клуба и единственият им верен ход е да се оттеглят от управлението час по-скоро преди да са затрили напълно клуба. Но за играта на терена те ли носят вина? За комичните формации, попълнения и изпълнения те ли са отговорни.

„Екипна” неприязън на гърба на клуба

Да не припомняме подробно предишни престои и оставени задължения след себе си, тежки и болезнени отпадания в евротурнирите. Нито пък фактите от пребиваването в Литекс, в мъжкия и младежкия национални отбори. И без тях сегашните „резултати” в ЦСКА са красноречиви...

Ненормалната ситуация се подсилва от безвремието и управленския вакуум в момента при червените. Стойчо очевидно не може да даде нищо по-добро в момента на тима, но стои напук и използва „титаните” като параван и оправдание. Те също го недолюбват, но защото от много акъл са се набутали със стотици дела, неустойки и плащания, сега не смеят да го махнат за да не им докара още задължения. Виждате ли някакъв смисъл в тази ситуация. И защо заради това, че те един друг си мерят егото, трябва да страда клубът и феновете.

Точно поради тази причина, дори и да загуби неустойки, ако обича ЦСКА Стойчо трябва да вземе това болезнено за него решение решение и сам да се оттегли. В живота всяко нещо си има граница. Футболът не прави изключение. И човек следва да усеща кога е преминал тази граница.

Автор: Тодор ШАБАНСКИ