След години на спекулации и слухове голямата звезда на бразилския футбол Неймар най-сетне напусна родината си и от новия сезон ще защитава цветовете на испанския Барселона.
Привържениците на играта в най-голямата южноамериканска страна надали ще имат възможността да наблюдават подобен футболист в следващите няколко сезона. Това несъмнено ще окаже влияние върху популярността на местното първенство, грандовете от което все по-трудно успяват да задържат най-добрите си играчи.
А такива има в изобилие. Да, не всички са като Неймар, но голяма част от тях имат невероятен потенциал, който обаче изглежда може да бъде развит единствено в Европа.
Неймар загатна за своя огромен талант още през 2009 година, когато бе едва на 17-годишна възраст. Всички специалисти бяха изумени от качествата му, но подобни реакции може да се видят на почти всеки мач от Кампеонато Бразилейро. Срещите от местния шампионат предоставят страхотен шанс на зрителите да наблюдават играчи, някои от които, при добро стечение на обстоятелствата, след няколко години може да бъдат част от елита на световния футбол.
В допълнение към талантливите млади играчи, шампионатът предлага голяма доза непредвидимост, като почти всеки отбор има шансове да триумфира с титлата в края на сезона.
Според местни специалисти в момента футболът в страната е в ренесансов период, след като клубовете увеличават двойно приходите си през всяка година. По този начин се формира и значително по-голяма разлика между грандовете и по-малките тимове, които неотдавна имаха еднакъв финансов статут. Въпреки това никой не вярва във възможността шампионатът да се превърне в надпревара между три или четири отбора, подобно на много първенства в Европа.
В момента почти всички грандове в бразилския футбол идват от югоизточната част на страната и големите градове Рио Де Жанейро и Сао Пауло, придружени от по-малките Бело Оризонте и Порто Алегре.
Клубовете от бедняшкия североизток рядко са претенденти за първите места в класирането, въпреки популярния си статут и високата посещаемост на техните мачове. През тази година обаче регионът ще приеме половината от мачовете от турнира за Купата на Конфедерациите, а през следващата – една трета от световните финали. Много вероятно е инвестициите в инфраструктура в региона да се окажат крайпътен камък за отборите от големи градове като Салвадор и Ресифе, които съвсем скоро може да се окажат новите футболни центрове в страната.
Това показва, че първенството има огромен потенциал и може да бъде много по-качествено от моментното му състояние. Прогресът обаче в виден, а той започва с новата генерация от млади треньори. Клубовете работят по-професионално, но продължават да съществуват по аматьорски начин.
Причината – 27-те щатски федерации, които имат цялата власт при определянето на годишния футболен календар. Всяка организация представя единствено себе си и не се съобразява с желанията на другите. Щатските първенства продължават да съществуват и да заемат четири или пет месеца от годината, въпреки че отдавна са загубили значението си, което са имали в миналото.
А истинският бразилски шампионат, който се бори за повече глобална популярност, почти винаги започва в деня, в който се играе финалът в Шампионската лига. През лятото привържениците на играта са свикнали да си почиват от нея, освен ако не се провежда световно или европейско първенство, но шефовете на бразилския футбол продължават да пренебрегват този факт.
Това е своеобразен урок как не се прави програма, който предизвиква още по-голямо любопитство защо клубовете продължават да се примиряват с нещо, което видимо вреди сериозно на техните интереси и в крайна сметка е основната причина, поради която големите звезди като Неймар напускат в посока Европа.
Специалистите в Бразилия имат своя любима сентенция, която обобщава по точен начин моментното състояние на футбола в страната: "Бог ни даде най-добрите играчи и, за да изравни нещата, най-лошите ръководители."
АВТОР: НИКОЛА КАЦАРОВ
