Необяснимо задоволство струеше от нашата делегация след изготвянето на програмата за световните футболни квалификации за Мондиала в Бразилия през 2014 г. Подводните камъни в подредбата на българските мачове обаче са твърде много. Ето част от тях:

Тръгваме с домакински мач. Тактическо правило в подобни случаи е да гостуваш в първата си среща. Програмната логика – дори и при загуба резонно отстъпваш на чужд терен, а един неуспех у дома е много по-сриващ психически.

Три поредни домакинства на старта. Психологическият ефект от евентуален неуспех в тях ще е страхотен. Предвид идването на "скуадрата" тук не става дума за максимум от 9 точки, а от вариант да вземем само 3 или 4, че дори и само 1 от тях. Програмната логика: с подобен актив на 12 октомври – само месец след началото на кампанията – България ще е аут и от Световното в Бразилия.

Първи мач с Италия. Много рисково решение. Програмната логика: суперфаворитите винаги са жадни за точки в първите си срещи и е за предпочитане да ги срещнеш в малко в по-късен етап, когато вече са понатрупали актив и са се "успокоили".

Два тежки мача с директни съперници през 4 дни. Месец след старта на квалификациите – на 12 и на 16 октомври 2012 г. – играем с двата си потенциални директни опонента в битката за второто място, при това само в рамките на 4 дни. Тогава първо приемаме Дания, а веднага след това гостуваме на Чехия.  Програмната логика: никога не събирай два мача с директни съперници в близки дни, за предпочитане при двойни дати е единият ти опонент да е аутсайдер или в краен случай суперфаворит.

Последен мач с потенциален директен съперник. Квалификациите ни завършват с мач срещу Чехия. Нещо твърде стряскащо. Програманата логика: по възможност оставяй за последно по-слаб съперник, защото от него по-лесно ще вземеш каквото ти трябва на финала.

Напред към 2016

Фактът, че президент и селекционер са страшно доволни от подредбата на българските квалификации подсказва две неща. Първо, че за БФС е жизнено важно да върже бюджета за следващата година. Боби Михайлов не скри задоволството си от това, че домакинството с Италия е през 2012 г. Той дори призна, че часове след изготвянето на програмата, вече са ясни  финасовите параметри на тв-договора за този мач.

Второто обяснение за безпричинната веселост е негласното решение квалификациите за Мондиала в Бразилия да бъдат поверени на млади български футболисти за обиграване с цел атака на ЕВРО 2016. То ще е много по-възможно за нас предвид потенциално по-леката група и фактът, че финалистите тогава ще се увеличат от 16 на 24.

Разбира се, подобни програмни разсъждения са силно хипотетични и зависещи от хиляди обстоятелства. Те нямаше да са толкова важни, ако България имаше силен тим и класни футболисти. Това обаче в момента не е така, дори напротив, което прави тънките сметки в програмно отношение твърде важни, дори решителни. Тъй че – а дано, ама надали...