Два пъти шампион на Европа. 13 пъти шампион на Англия. Пет пъти носител на купата на Купата на Футболната Асоциация. Общо 38 трофея.
Изглежда ви много? Да, така е. Това са постиженията на Манчестър Юнайтед в последните близо 27 години. Успехи, които превърнаха един посредствен клуб в една от трите най-мощни футболни империи в днешно време. Империя, която бе изградена от един човек – Сър Алекс Фъргюсън.
Назначен на мениджърския пост на 6 ноември 1986 год. шотландецът попада в клуб, който не е печелил титлата в първенството от две десетилетия. По това време изглежда напълно невъзможно „червените дяволи” да триумфират в шампионата, а европейските успехи дори не са част от мечтите на привърженици и ръководство.
Юнайтед е в дълбока криза, заема едно от трите последни места в таблицата, а компания му правят градският съперник Сити и лондонският Челси! Евертън и Ливърпул са недостижими грандове, а отбори като Оксфорд, Лутън, Уимбълдън и Ковънтри заемат комфортно място в елита на английския футбол. Промяна на статуквото изглежда може да бъде постигната единствено с апокалипсис!
Дали обаче някой въобще си е представял, че именно на 06.11.1986 човекът, стъпил за първи път на Олд Трафорд, ще бе така чаканият апокалипсис? Със сигурност отговорът е НЕ.
През годините Фъргюсън много пъти е определян като магьосник.
В първите си години, начело на Манчестър Юнайтед, обаче магията изобщо не е част от репертоара и възможностите на шотландеца. Той така и не успява да впечатли феновете и слуховете за неговото уволнение се превръщат в константа. През декември 1989 год. то изглежда неизбежно, след шест загуби в осем мача и разгромна загуба от Сити с 1:5.
Въпреки това ръководството му гласува доверие и той остава на поста. Много анализатори определят именно този момент като най-важния в кариерата на Фъргюсън.
Последвалото развитие на Юнайтед е известно на всички. През 1999 год. шотландецът е удостоен с титлата "Сър" от Кралицата на Великобритания, а това несъмнено се случва и заради човешките му качества, а не само заради феноменалният требъл с титлата на Англия, трофея от Шампионската Лига и Купата на ФА.
38-те титли и 1500-те мача начело на Юнайтед като че ли добавят ореол около лика на Сър Алекс. Земна титла, подходяща за такъв човек, просто липсва и надали скоро ще бъде измислена.
Оттеглянето му е изненадващо, но не е лишено от логика, имайки предвид дългогодишните спекулации за неговото пенсиониране, напредналата му възраст и здравословните му проблеми. Това е една от онези ситуации в човешкия живот, когато си наясно, че нещо ще се случи рано или късно, но не можеш да го проумееш, когато стане факт.
Това не е краят на една легенда, просто защото Алекс Фъргюсън е нещо повече. Той е символ на волята и нестихващото желание за победа, развитие и доминация. Как иначе може да постигнеш 1231 победи в 1498 мача? Много хора биха водили спорове дали Фърги е най-великият футболен мениджър, но за моята личност, която е на този свят от едва 22 години, определено е така. Шотландецът бе увековечен с паметник на "Олд Трафорд", но не и по начина, по който всички ще го помнят – дъвчейки нервно своята поредна победна дъвка.
Когато големи империи и династии стигнат до неизбежния край на тяхното превъзходство, винаги следва страх от бъдещето. Това, което направи Фъргюсън обаче, сякаш не поставя под съмнение развитието на клуба в следващите години, дори десетилетия.
Дори и под ръководството на непредвидимото семейство Глейзър, което макар и мразено от някои привърженици на Юнайтед, стопи наполовина дълговете на клуба и постига невероятно развитие, като репутация и финансов прогрес, на континенти като Азия, Африка и Северна Америка.
Съвсем скоро изпълнителният директор Дейвид Гил също ще напусне клуба, договорът на Рио Фърдинанд е към края си, Раян Гигс наближава 40-ата си годишнина и надали ще играе още дълго, а Уейн Рууни за пореден път показва нелоялно поведение към Юнайтед и поиска трансфер. Погледнато по този начин, напускането на Фъргюсън наистина може да се окаже краят на една Ера.
За тези, които са били нейни свидетели или преки участници, ще останат прекрасните спомени от десетките щастливи мигове. В същото време носталгията ще бъде техен постоянен спътник в живота. Точно за това привържениците на Юнайтед никога няма да спрат да пеят:
We all live in a Fergie wonderland*
*Ние живеем в страната на чудесата на Фърги
