Днес в "Жените на България" гостува една от най-известните ни преводачки- Мариана Хил. Тя проговаря на английски език на 7 години, а след това завършва немската гимназия. От младостта си обожава словото, а впоследствие - от дипломацията и общуването между различни светогледи. Тя се определя като посредник, който помага хората да се разбират.
Омъжена за британеца Кен Хил с който имат син и дъщеря, които тя смята за най-голямото си постижение.
"Аз бях едно много затворено и самотно дете. Още в детството си, моите връзници тичаха, караха колелета, скачаха на ластик в градинката, в дворовете си. А пак аз обичам да чета и да си представям светове. Защото четенето, наистина, прави живота ви, заслужаващ си да се живее. Защото можеш да живееш в всякакви времена и да бъдеш с всякакви хора. И бях влюбена в четенето. И много се изкушавах и от писането. А пък чуждите езици дойдоха оттам, че обикновенно книгите, които четях, бяха преведени. И аз винаги си представяха какво ли е това на езика, на който са създавани. И започнах да уча английски език, седем годишна", споделя известната преводачка.
След седми клас, обаче тя е насочена към немската гимназия, защото вече е знаела английски и близките й искали да научи втори език.
"Винаги съм била изкушавана от това хората да се разбират. Независимо от каква народност са, заради книгите, може би, отдавна разбрах, че това, което сме ние, не прави разлика между езика и нашите нужди. Да сме добре, да уважаваме околните. И така се роди интереса ми към приложната лингвистика и към превода като такъв", споделя Хил.
По думите й отговорността на преводача започва много преди да включи микрофона си, много преди да излезе на сцената, много преди да отвори първата страница на книгата, която ще превежда. Отговорността е нещо, което се възпитава и предполага осъзнаване на това, че ти си моста и че ти си никой. Ти си един проводник на мисли. Когато един преводач започне да се изживява като автор, той става предател, а не преводач, споделя Мариана.
Казва, че най-трудно й е било тогава, когато превежда хора, които оформят мисълта си в процеса на говорене. "Те взимат думата и започват да подреждат мисълта си с така неориентиран смисъл в началото. Защото ако има смисъл, ако нещо е кратко, ясно, колкото и невчесано, колкото и диалектно, колкото и периоративно даже да бъде, лесно се превежда", споделя тя.
И добавя: "Особено когато се говори в парламент, в европейския парламент, там също е много сложно, защото там имат по една минута за изказване. В ООН там имат по три или пет минути за изказване и те трябва да кажат цялата си реч. Често говоря на неразбираем диалект или има дефект в говора или говори прекалено бързо. И на нашите пултове за превод, има едно копче, което ако натиснете техника може да предупреди говорещия да забави темпото. Макар, че темпото не е толкова фатално. Фатален е смисълът".
Известно време Мариана и съпругът й англичанин известно време живеят в Лондон, но решават да се преместят и установят в София.
"Прибрахме се в България, където имах топлината на едно гнездо. Колкото и бедничко да е вътре. Колкото и малко перошинка да има. Там имаш майчино сърце. Там имаш приятели. Там имаш невероятна гледка, като погледнеш отвън гнездото. Защото красотата на България... Малко места по света могат да я видят хората", споделя преводачката.
По-добра професия от преводаческата за мене няма, защото тя разширява мирогледът ти, светогледът ти, става ти ясно как нищо не може да бъде ясно, защото има вече и квантови теории. И те ни показват, че всъщност това, което ние смятаме, че знаем, е много малка част от това, което се случва в действителност. Бих посъветвала новото поколение преводачи да са смели и любоазнателни.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
