През 1979 г. България се превръща в третата държава в света след САЩ и СССР, която произвежда космическа храна. Българското космическо меню, създадено от института по Криобилогия и хранителни технологии съпътства полетите от проекта „Шипка“ и се използва в мисии до 1989 г. С българска храна тогава са се хранили и космонавтите Георги Иванов и Александър Александров. Въпреки огромният научен пробив на българските учени по онова време, този проект е почти забравен, а пазители на технологията остават наследниците на учените в института.

Героинята в рубриката "Жените на България" днес Нели Симеонова си е поставила за цел да изтреля страната ни сред топ производителите на космическа храна след години на забрава.

Адриана Ангелова: Голяма музикална звезда поиска да боядисаме целия апартамент в хотела в черно (ВИДЕО)

Адриана е директор бизнес развитие на голяма хотелска група в България

Идеята идва съвсем случайно, когато Нели се среща с приятелката си писателката Людмила Филипова, която е и астрофизик.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

„Когато Людмила ми сподели тази идея тя ми се стори доста ексцентрична, но на секундата аз материализирах тази идея. Видях я в бъдещето. Видях, че това е идея, която може да бъде изключително печеливша, но и да е като мисия и кауза. Ние като държава отново да върнем своята заслужена слава“, си спомня Нели Симеонова за първоначалната идея на проекта.

Снимка: Антарта

По думи на Нели производството на космическа храна е сложен и скъп процес, който е свързан с редица етапи. Компанията работи пряко с института по Криобиология и хранителни технологии, като заедно с техния научен екип разработва новите рецепти и начини, по които самата храна се приготвя, като част от нея минава през лабораторни изследвания и подготоваки до достигане на етап на сублимация или лиофилизация.

6 снимки

Снимка: Уикипедия

Следва процес по пакетиране със специално фолио, което предпазва храната от радиация и е способно да държи на повърхността, ако попадне във вода без да я намокри.

„Това е скъп процес“, казва тя. „В момента сме в процес на формиране на цената, т.к. на пазара тя ще бъде в края на януари.“

Гергана Илиева: Знаех, че ще работя в семейната компания още когато бях на 5 годинки (ВИДЕО)

Не всичко в живота и бизнеса върви по вода. Като жена Гергана се сблъсква и с трудни избори

Само в космоса ли можем да опитаме тази храна?  

Целта ѝ е основно да бъде продавана на космически мисии особено около бумът на туристическите пътувания, задвижван от Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансът.

Нели казва, че тази храна, може да се консумира и на Земята, като е много подходяща за изкачване на Еверест, експедиция на Антарктида, военни мисии, спелеоложки изследвания на пещери, при бедствия и аварии, както и за яхтмени, които прекарват месеци в морето и работници на нефтени платформи.

Питаме Нели дали компаниите на Мъск, Безос и Брансън имат итерес към закупуването на българска космическа храна…

„Интерес има. За момента това е конфиденциално и не мога да кажа нищо“, каза Нели за bTV Новините.

Снимка: БГНЕС

Екипажите ще могат да избират между различни ястия, включващи супи, основни ястия и десерти.

Най-любимата рецепта на Нели е телешкото с грах, но в космическото меню са включени също и мусака с картофи, скир с ягоди, зеленчукова супа, колагенов бар и паста болонезе.

С Нели си подредихме една импровизирана космическа кухня с най-интеерсните рецепти, които имат в менюто и решаваме да си приготвим една паста „Болонезе“. (гледайте във ВИДЕОТО)

Използваме само малко топла вода, за да хидратиране продукта.

Освен че се запазват абсолютно всички натурални съставки на храната, тя няма никакви добавки, оцветители и химикали, а липсата на въздух в пакета предпазва от развитието на патогени.

Повечето храни са оставени на кубчета, а не се предлагат на прах, защото, когато астронавтите са отделени от Земята дълго време получават често психологически разстройства, а вида на храната е много важен, за да се почувстват отново у дома.

4 снимки

Снимка:

Жените в българската космическа индустрия

В българската космическа индустрия има и е имало много жени, които са записали своите имена. Някои от тях са астроинжинери и професори, но всички те се занимават само с научна дейност.

„Специално като жени, които се занимават с космически бизнес, не съм запозната, но не мога да отбележа сред жените, допринесли много за българската космическа индустрия – доц. Таня Иванова, която е създател на първата космическа оранжерия, по проекта „Интеркосмос“. Тя и екипът ѝ отглеждат зеленчуци в космически условия. Хубаво е да знаем този факт и да се гордеем с него“, казва Нели Симеонова.

Тя казва, че се вдъхновява и от проф. Илияна Начева от института по Криобиология и хранителни технологии, която е поддържала през всичките тези години производството на космическа храна да не изчезне като български проект.  

Весела Лечева: Български съдия на Олимпийските игри в Барселона ме забави за старта на състезанието (ВИДЕО)

Шампионката по спортна стрелба ремонтира стрелбището, на което е тренирала, с инвестиция от 4 млн. лв.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN

Продължи да четеш