Знаете ли, че всеки българин изхвърля по 68 кг храна на година, а в някои европейски страни количеството хранителни отпадъци надхвърля 130 кг? България показва положителни резултати в тази класация, тъй като успява да намали разхищението на храна през последните години.
Глобалният проблем се превръща и в лична кауза на все повече хора. Джейн Димитрова е сред тях. За нея ви разказваме в поредицата ни „Жените на България“.
Докато учи в Италия, тя започва да търси алтернативни начини на здравословната, качествена, но и евтина храна. Така попада на местни дигитални приложения, от които може да си поръчва, но и да я спасява от изхвърляне.
„Да спасиш храна, означава да ѝ подариш втори живот. Тя вече е създадена и очаква някого на витрината, вместо да бъде изхвърлена“, казва Джейн.
След като завършва бакалавър по „Бизнес и икономика“ в Болонския университет, тя става и петият служител на датската компания, разработила платформата. Две години по-късно тя има екип от 200 души, като покриват целия италиански пазар.
„Беше борба да спасиш храна и трудно да се доредиш до кутиите – всеки ден опитваш нещо различно от заведения за хранене, спестяваш и пари“, разказва Джейн.
С настъпването на пандемията обаче Джейн се прибира в България и установява, че у нас липсва подобно приложение. Така се ражда идеята за първия български стартъп за спасяване на храна FoodObox.
Образованието ѝ по предприемачество, както и опитът в датската компания, ѝ дават база за създаването на собствен бизнес у дома.
„Бързо срещнах хора, които харесаха и подкрепиха идеята ми. Така се запознах и с моя партньор Велин Керков, който напусна работата си в IT компания, за да се движим в една посока“, казва предприемачката.
Проектът ѝ е лична кауза, в която тя успява да въвлече хиляди хора у нас, но и немалко бизнеси – всички, обединени от усилията ни за промяна. Скептицизмът в началото е голям, но две години и половина след създаването си, приложението има близо 90 хил. потребители.
Екипът е малък, но обхваща над 500 заведения в няколко града в България, както и в Букурещ, Румъния. Количеството спасена храна за този период е около 50 тона, като на ден хората успяват да спасят между 50 и 150 кг.
„Когато човек спаси първата си кутия, после купува втора и трета“, казва Джейн и допълва, че всеки от нас може да действа върху проблем, когато осъзнае какви са последиците от него.
Тя си спомня и детството си. Въпреки че израства в София, Джейн често прекарва летата си на село, където са имали градина и са гледали животни. Всичко е идвало от фермата до трапезата. Тогава е виждала колко труд и усилия са необходими, за да произведем храната, която консумираме.
„Така се породи и моята любов към храната. Много я ценя като ресурс. Никога не изхвърлям. Старая се да я консервирам, да правя и зимнина“, казва тя.
А животът ѝ в Италия задълбочава още повече тази връзка, тъй като кулинарията е на почит в южната страна и всеки умее да се наслаждава на храната.
„Силно вярвам в идеята и това ме движи. Може би ако знаех какви предизвикателства ме очакват, едва ли щях да рискувам за бизнеса си, но вярвам, че съм на правилния път“, споделя Джейн. А по-важното е, че по този път не върви сама.
