Изцяло нов, много забавен и сравнително кратък като времетраене е прочитът на „Женитба“ по Гогол, който театър „София“ предлага в последната си за сезона премиера.
„Този спектакъл би могъл да помогне на Гогол да повярва в любовта, защото поставя въпрос, на който той не може да отговори през целия си живот“, разказва режисьорът Елена Панайотова. „Ние не даваме отговори на нищо, защото самият Гогол не ги е дал“, уточнява тя.
Всичко в тази „Женитба“ е различно и провокативно. Костюми в стил 19-и век липсват. Липсват и декори, освен 10 стола, които на моменти дори се оказват излишни, предвид силното и едновременно с това цветно и запомнящо се актьорско присъствие. Сцената е изцяло в черно, без детайли, с лъскав полуогледален под, върху който преминава цялото тъжно-смешно действие.
„Когато махнем образността на едно пространство, то може да се случи навсякъде. То може да случи и в Санкт Петербург, но с лачен под и лачени столове. Не се обвързваме с конкретна епоха, по важни са хората и ситуациите между тях“, допълва Елена Панайотова.
„Женитба“ е приказка, но не за любовта, а за общество, движено на сцената от ироничния поглед и на автора, и на режисьора. В представлението, освен хумор, ирония и сатира, има и известен лиризъм и романтика, по думите на Панайотова, а може би и някаква възможност да разберем какво ни е вкарало в капана на самотата, страховете и предразсъдъците.
Всички, въвлечени в тази незабравима „Женитба“ превръщат класиката на Гогол в съвременна версия за живота на герои и ситуации, които прекрасно разбираме и днес, смеем се с пълно гърло на абсурдите, които постъпките им раждат, и като че ли забравяме, че сватовниците на Гогол днес управляват света около нас с почти нечовешка изобретателност, водеща след себе си всичко друго, но не и хепиенд...
Специално внимание заслужава Юли Малинов. Той е самозваният сватовник Кучкарьов и приятел на Подкальосин. 35-годишният ученик от класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ е сред младите и многообещаващи звезди на театър „София“. След впечатляващите му изпълнения в „Скачай!“, „Анна Каренина“ (където играе шест роли) и „Питър Пан“, в „Женитба“ той като че ли разгръща на макс потенциала си на драматично-комедиен актьор и прави един от най-добрите образи в този спектакъл.
Малинката, както го наричат приятелите му, владее бойни изкуства, езда, плуване, акробатика, фехтовка и танци – и сякаш всичко това дава своите плодове и в театъра, и е безценен помощник за лекотата, с която Юли Малинов се представя в театралната зала.
Аплодисментите са също за София Маринкова (момата за женене Агафя Тихоновна), Лора Мутишева (Арина, лелята на Агафя), Невена Калудова (сватовницата Фьокла Ивановна), Юлиян Рачков (женихът Подкальосин, служещ и надзорен съветник), Николай Върбанов (екзекуторът Пържени яйца), Росен Белов (пехотният офицер в оставка Анучкин), Михаил Милчев (мичманът от запаса Жевакин), Симона Халачева и Илия Виделинов (прислужниците Дуняша и Степан).
Сценографията и костюмите са на Николина Костова-Богданова. Композитор е Христо Намлиев, хореограф - Росен Михайлов, преводът е на Христо Радевски.
Историята на „Женитба"
През 1833 г. Гогол започва работа по бъдещата „Женитба". Първоначално комедията се нарича „Женихи“ и действието се развива в провинциална помешчическа среда, не е имало персонажите на Кончарьов, Подкольоскин, Фьокла Ивановна.... На следващата година (1834) Гогол прави нова редакция, която без особени изменения остава при окончателния вариант от 1841 г. Бележка в дневника на Пушкин от 1 май гласи: „Гогол чете у Дашков (руски литератор, 1784-1839) своята комедия“.
На 4 май 1835 г. в Москва Гогол чете пиесата в дома на Михаил Погодин (руски историк, писател и колекционер, 1800-1875). Комедията вече се нарича „Женитба“. Някъде по това време той я чете и у Димитриев, в присъствието на актьора и виден театрален педагог Михаил Шчепкин (1788-1863) и неговите дъщери. Тази именно комедия Гогол дава за преглед на Пушкин, пишейки му на 7 октомври 1835 г.: „Изпратете, убедително Ви моля, ако сте взели със себе си моята комедия, която не можем да намерим в кабинета Ви и която аз Ви донесох за бележки. Останал съм без пари и абсолютно без каквито и да е средства, трябва да я дам на артистите за репетиции, което става обикновено два-три месеца по-рано“.
Щом получава от Пушкин сюжета на „Ревизор“, Гогол временно оставя работата над „Женитба“, докато завърши новата пиеса. „Женитба“, както и „Ревизор“, предизвиква с появяването си враждебни отзиви в печата, защото пиесите са обезпокоили дълбоко с острата си сатира. „Женитба“ е поставена за първи път на 9 декември 1842 г. в Петербург. В Москва премиерата е на 5 януари 1843 г. в бенефис на Шчепкин.
