Има песни, от които настръхваш, хора, които те карат да се усмихваш, думи, които те насълзяват, срещи, които не забравяш. Има и личности, които могат да ти дадат всичко това накуп – само за сто минути. Концерт на Лили Иванова.
Сто минути, в които публиката се смя, пя и плака от щастливо вълнение с песните на Лили. Защото Лили си е Лили - казваха врачани в четвъртък вечер по време на една дълго чакана среща. Лили се върна за да пее в града под Балкана след дълго отсъствие - след 1000 години, както самата тя обича да се шегува.
Със сигурност, за някои това отсъствие е било усетено като вечност. Вечност, в която най-голямото име в българската поп музика не спира да оставя след себе си песни, показвайки какво е да се качваш на сцената със 70 процента изцяло нов репертоар, 100 процента ново звучене и няколкостотин процента мощ на гласа, които минават границата на нормалното, но само на пръв поглед. Защото Лили е истинска и е тук. И буквално отвя врачани с гласа си, както коментира след концерта неин фен с нескрита емоция.
И това след колко време се завръщаш, няма никакво значение, при положение, че си посрещнат от приятели – на теб като човек, на гласа ти като вдъхновение и на песните, които никога не са спрели да пеят и да обичат. От „Щурче“ до „Стъклени стени“ – всичко е любов, във всички възможни измерения.
А това сякаш придобива повече смисъл сред, отново на пръв поглед, маловажни неща. Лили не скри, че умира от студ в залата на врачанския театър, но пък даде всичко от себе си да стопли премръзналите си обожатели, изпращащи със силен аплауз всяко нейно изпълнение. И така 20 пъти…
Емоцията с Лили продължава: на 7 октомври – в Самоков, на 15 октомври – в Сливен, на 17 октомври – в Шумен, на 25 и 26 октомври – в София. И после – на 1 ноември в Берлин, на 6 ноември в Мадрид и на 30 юни в Милано…
