Ерозията на българската демокрация е ескалиращ проблем, а членството ни в ЕС и НАТО е стратегически избор, който не трябва да бъде поставян под въпрос. Това каза новоизбраният президент Румен Радев в първото си слово, след като положи клетва пред депутатите в Народното събрание.
Той обяви съдебната реформа за приоритет, засегна и въпросите за бедността, сигурността на България, проведения референдум, здравеопазването и образованието. “Mалко думи, но резултатни действия” е кредото на новозибрания президент. „Убеден съм, че няма да решим проблемите с бодряшка декламация, а с точни диагнози и конкретни мерки”, изтъкна Радев.
„Съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание и да постигне ясни цели - бързо, справедливо и независимо правосъди”, отбеляза Радев.
Според него обаче само промяната в структурата на съдебната власт не решава проблемите в правораздаването. По думите му е необходим комплексен подход: усъвършенстване на процесуалните закони, осигуряване на необходимия брой магистрати, повишена отговорност в системата, решителни антикорупционни мерки.
Той е категоричен, че съдебната реформа не трябва да се възприема като панацея за справянето с недъзите в обществото ни. „Без обединените усилията на институциите, партиите и гражданските структури и без непримиримостта на обществото няма как да се справим с корупцията и престъпността”, изтъкна Радев.
По думите му несправедливостта е сред основните мотиви за емиграция.
„Проведеният през ноември 2016 референдум, макар да остана под законовия праг за валидност, показа, че българите искат личности в парламента и ограничаване на партийните субсидии”, посочи той.
По думите му е отговорност на народните представители е да намерят решение на тези граждански очаквания. „Реформата на Изборния кодекс трябва да е такава, че да не създаде повече проблеми, отколкото се опитва да реши, да повиши индивидуалната отговорност на народните представители пред избирателите, да предложи на гражданите избор между личности, но да не остави стотици хиляди българи без политическо представителство”, изброи Радев.
Според него парите за партиите следва да се ограничат чувствително, но с ясното съзнание, че лишени от разумно финансиране, партиите ще станат още по-зависими от лобисти и външни фактори.
„Радев отбеляза още, че проведените реформи в здравеопазването и образованието не са създали работещи механизми. „Шансовете на дете от големия град са несравними с тези на негов връстник от село без училище и без доктор”, каза още новоизбраният държавен глава.
„От панорамен поглед българската икономика изглежда устойчива. Данъците са ниски, растежът е налице, макар и далеч от необходимия, за да наваксаме общото си изоставане. Но и тук погледът на обикновения гражданин вижда друго. Десетки хиляди българи са на гурбет, за да изхранват семействата си. Липсата на действаща регионална политика води до икономическа и социална некроза на обширни региони. В много села се завърна вересията. Корупцията и несигурната нормативна среда възспират чуждите инвеститори”, каза още в словото си той.
„Бизнесът има нужда от реална конкуренция и ограничена, но действена регулация, а българите заслужават достойно заплащане. Задлъжняването и обедняването на домакинствата подронва средносрочната перспектива на обществото”, е мнението на Радев.
„Важно е да създадем условията, при които младите да остават в България, да създават семейства и да раждат децата си тук. А българите, живеещи в чужбина, да не късат духовната връзка с родината. Ще работя с всички сили сънародниците ни зад граница да усещат подкрепата и грижите на България, независимо в кой край на света се намират”, отбеляза той.
Българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното. Тази политика трябва да бъде отворена към света и да печели приятели и партньори, а не врагове, смята Радев.
„Убеден съм, че обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена. Противното би значело непростима загуба на историческо време. Отговорът на всички кризи е в солидарните ни усилия за тяхното преодоляване. Предстоящото председателство на съвета на ЕС е предизвикателство, но и огромна възможност за България, изискваща отговорност и обединени усилия на всички нива”, посочи Радев.
„Очевидна е кризата между ЕС и НАТО от една страна и Русия от друга. Засилването на конфронтацията не е път за нейното решаване. Студената война е печален опит от миналото. В този контекст смятам, че ролята на държавния глава не е да екзалтира тревогите и да посочва враг, а да способства за разрешаването на кризата с механизмите на съюзите, в които членуваме. Вярвам, че резултатите от президентските избори в САЩ и новата политическа конюнктура в света, дават надежда за скорошно възстановяване на диалога”, подчерта Радев.
Според него мигрантската криза изисква обща и решителна европейска политика и са необходими решителни мерки за укрепване на границата, за пресичане на нелегалния трафик на хора и за ограничаване на броя на нелегалните мигранти на наша територия.
По думите му България трябва да настоява за ревизия на Дъблинското споразумение, което отрежда на периферните държави от съюза ролята на буферна зона.
"Имаме многопартийна система, но партиите са повече от идеите за България. Появиха се бизнес-партии, лабораторни политически проекти, чуждопоклоннически формации. Партийната генетика в зората на прехода изглеждаше по-автентична от днешната политическа ГМО кухня", изтъкна Радев.
„Като президент нямам амбицията да превишавам своите конституционни правомощия, но и няма да допусна тяхното орязване или фактическо обезсилване”, увери новият президент.
Той допълни, че ще използвам всички възможности за насърчаване взаимодействието между институциите, политическите и обществените сили.
Радев подчерта, че ще бъде президент на всички български граждани, независимо от партийна принадлежност, религия и етнос, ще отстоява надпартийността на институцията и ще се противопоставя решително на опитите за разделение и поляризация на обществото ни.